1958-1969

След като създава един от най-силните тимове в Англия, Мат Бъзби е прину-ден да започне всичко отначало. Трагедията в МюнхенГермания на 6 февруари 1958 г. ограбва както него, така и футбола като цяло. Самолетната катастрофа отнема живота на осем футболиста и още 15 други пътници, голя-ма част от които са хора от ръководството на клуба. Великият мениджър оба-че не е човек, който се примирява със съдбата. Веднага след като се възста-новява от нараняванията, той започва да гради нов отбор.Денис Вайъ-лет става един от водещите играчи в тима. През сезон 1959/60 оцелелият след трагедията играч счупва рекорда на Джак Роули, като бележи 32 гола за един сезон. Отборът като цяло завършва със 102 отбелязани гола, но допуска прекалено много (80) и завършва на 17-то място.Вайълет не е единственият играч, който оцелява след трагедията от Мюнхен. Други като него са Бил Фоулкс и Боби Чарлтън, които също са рожба на младежките формации на тима. Ноби Стайлс минава същия път от младежкия състав до първия отбор, а Денис Лоу идва от Торино за рекордната сума от 115 000 паунда.Формата на Юнайтед в началото на новото десетилетие не е впечатляваща, но отборът скоро започва да „набира скорост“. Червените стигат до финал за купата на Англия през сезон 1962/63 и побеждават Лестър Сити с 3:1. Два гола за успе-ха бележи Дейвид Хърд, а Денис Лоу добавя още един.През следващия сезон 1963/64 играчите на Манчестър Юнайтед, вдъхновени от успеха си, започват да мислят и за титла – „червените дяволи“ завършват втори, само 4 точки след Ливърпул. Сезонът се запомня с идването на Джордж Бест – младока от Белфаст, който се превръща в първата суперзвезда на футбола. Невероят-ните му умения с топката, силата и техниката му го превръщат в любимец на феновете.Манчестър Юнайтед печели първенството през 1965 и 1967 г.  и Купата на Европейските шампиони през 1968 г., ставайки първият английски отбор, спечелил отличието. Мат Бъзби се оттегля от мениджърския пост през 1969 г. На негово място е назначен дотогавашният треньор на отбора на ре-зервите – Уилф МакГинес.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *