Снимки




Трансферни рекорди на отбора
- 1. Пол Погба ( £ 89.125.100 от Ювентус) 2016 г.
- 2. Анхел Ди Мария (£63.750.100 от Реал Мадрид) 2015 г.
- 3. Антони Марсиал ( £ 42.500.000 от Монако) 2015 г.
- 4. Хуан Мата (£ 37, 100, 000 от Челси) – 2014 г.
- 5. Хенрих Михитарян ( £35.700 от Борусия Дортмунд) – 2016 г.
- 6. Ерик Бейли ( £ 32.300.000 от Виляреал) 2016 г
- 7 .Димитър Бербатов (£30,750,000 от Тотнъм) – 2008 г.
- 8.Рио Фърдинанд (£29,300,000 от АФК Лийдс Юнайтед) – 2002 г.
- 9.Хуан Себастиан Верон (£28,100,000 от СС Лацио) – 2001 г.
- 10.Уейн Рууни (£27,000,000 от ФК Евъртън) – 2004 г.
Носители на златната топка(докато са били в отбора)
Носители на Златната топка
:
Денис Лоу – 1964
Боби Чарлтън – 1966
Джордж Бест – 1968
Кристиано Роналдо – 2008
Отличия
- Шампион на Английската първа дивизия (до 1992) и на Английската висша лига (след 1992) – 20 пъти (рекорд):
1908, 1911, 1952, 1956, 1957, 1965, 1967, 1993, 1994, 1996, 1997, 1999, 2000, 2001, 2003, 2007, 2008, 2009, 2011, 2013
- ФА Къп – 12 пъти:
1909, 1948, 1963, 1977, 1983, 1985, 1990, 1994, 1996, 1999, 2004, 2016
- Карлинг Къп – 5 пъти:
1992, 2006, 2009, 2010, 2017
- Къмюнити Шийлд – 21 пъти (16 самостоятелни, 4 споделени):
1908, 1911, 1952, 1956, 1957, 1965, 1967, 1977, 1983, 1990, 1993, 1994, 1996, 1997, 2003, 2007, 2008, 2010, 2011, 2013, 2016
- Купа на Европейските Шампиони (Шампионска лига) – 3 пъти:
1968, 1999, 2008
- Купа на носителите на купи – 1 път:
1991
- Суперкупа на УЕФА – 1 път:
1991
- Междуконтинентална купа – 2 пъти:
1999, 2008
- Лига Европа – 1 път:
2017
Настоящ състав
|
|
1980-1986
Заради липсата на успехи, на мястото на Дейв Сакстън начело на отбора застава Рон Аткинсън. Интензивността на новия мениджър на трансферния пазар прави голямо впечатление. За кратък период той купува в отбо-ра Брайън Робсън, Гордън Страхан и Марк Хюз. Отборът печели купата на Англия два пъти за три години – през 1983 и 1985 г. В началото на сезон 1985/86 Юнайтед играе много силно и натрупва преднина от десет точки на върха на Първа дивизия, но навлиза в слаба форма и на края на сезона завър-шва едва на четвърто място. Началото на следващата година отново е много слабо, което кара ръководителите на отбора да се разделят с Аткинсън.
1970-1979
Комбинацията от възрастни вече играчи и липсата на силен контрол над отбо-ра стават причина МакГинес да изнемогва на поста си. Дори поставянето в трансферната листа на играчи като Денис Лоу и Шей Бренан не помага на „червените дяволи“.МакГинес не е в състояние да се бори с многото проблеми около тима. През декември 1970 г. той е освободен от поста и сър Мат е наз-начен временно за мениджър, докато Юнайтед търси негов заместник. През 1971 г. на мениджърския пост е назначен Франк О’Фаръл, който заема длъж-ността само в продължение на година и половина. По време на неговия сле-довник Томи Дохърти Манчестър Юнайтед изпада във Втора дивизия.До края на десетилетието отборът отбелязва напредък – печели място в Първа диви-зия през 1975 г., достига финала за купата през 1976 г. и я печели през 1977 г. Въпреки подкрепата от страна на феновете, Дохърти е уволнен през 1977 г. след скандални разкрития за негова любовна афера със съпругата на лекаря на отбора. Неговият наследник Дейв Сакстън налага по-дефанзивна игра на отбора, което не се възприема добре от феновете.
1958-1969
След като създава един от най-силните тимове в Англия, Мат Бъзби е прину-ден да започне всичко отначало. Трагедията в Мюнхен, Германия на 6 февруари 1958 г. ограбва както него, така и футбола като цяло. Самолетната катастрофа отнема живота на осем футболиста и още 15 други пътници, голя-ма част от които са хора от ръководството на клуба. Великият мениджър оба-че не е човек, който се примирява със съдбата. Веднага след като се възста-новява от нараняванията, той започва да гради нов отбор.Денис Вайъ-лет става един от водещите играчи в тима. През сезон 1959/60 оцелелият след трагедията играч счупва рекорда на Джак Роули, като бележи 32 гола за един сезон. Отборът като цяло завършва със 102 отбелязани гола, но допуска прекалено много (80) и завършва на 17-то място.Вайълет не е единственият играч, който оцелява след трагедията от Мюнхен. Други като него са Бил Фоулкс и Боби Чарлтън, които също са рожба на младежките формации на тима. Ноби Стайлс минава същия път от младежкия състав до първия отбор, а Денис Лоу идва от Торино за рекордната сума от 115 000 паунда.Формата на Юнайтед в началото на новото десетилетие не е впечатляваща, но отборът скоро започва да „набира скорост“. Червените стигат до финал за купата на Англия през сезон 1962/63 и побеждават Лестър Сити с 3:1. Два гола за успе-ха бележи Дейвид Хърд, а Денис Лоу добавя още един.През следващия сезон 1963/64 играчите на Манчестър Юнайтед, вдъхновени от успеха си, започват да мислят и за титла – „червените дяволи“ завършват втори, само 4 точки след Ливърпул. Сезонът се запомня с идването на Джордж Бест – младока от Белфаст, който се превръща в първата суперзвезда на футбола. Невероят-ните му умения с топката, силата и техниката му го превръщат в любимец на феновете.Манчестър Юнайтед печели първенството през 1965 и 1967 г. и Купата на Европейските шампиони през 1968 г., ставайки първият английски отбор, спечелил отличието. Мат Бъзби се оттегля от мениджърския пост през 1969 г. На негово място е назначен дотогавашният треньор на отбора на ре-зервите – Уилф МакГинес.
1950-1957
Големият план на шотландеца Бъзби е да даде шанс на младите играчи, които под негово ръководство израстват в младежките и детските формации на от-бора през втората половина на 40-те години.Джаки Бланшфлауър и Роджър Бърн са едни от първите, които получават прозвището бебета от английската преса. В дебютната им година за червените през сезон 1951/52 Манчестър Юнайтед печели шампионата за първи път от 1911 г.21-годишният Бърн играе голяма роля за успеха на отбора, като изиграва 24 мача и бележи 7 гола. По-късно левият бек става капитан на тима за период от четири години.През се-зон 1955/56 и 1956/57 Бърн вдига шампионската титла като капитан на от-бор, пълен с млади надежди. Еди Колман, Марк Джоунс и Дейвид Пег извою-ват своето място в първия тим, като преди това печелят купата на Англия за младежи в продължение на пет поредни сезона.