Духовни първенци

Биография

 

Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 г. в Копривщица. Той е последното, шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През 1896 г., след смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив при най-големия брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „Жълтото училище“, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия,сега Гимназия с хуманитарен профил "Св.Св. Кирил и Методий" където пише първите си стихотворения, които после изгаря.

През 1904 г. семейството на Дебелянов се преселва в София и наема квартира на ул. „Оборище“ 46. През 1906 г. в списание „Съвременност“ са отпечатани първите публикувани творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“Пенчо Славейков, малко по-късно и Пейо Яворов. и други, които са подписани с името Димчо Дебелянов. По това време той е на 19 години 

След 1907 г. Димчо Дебелянов сътрудничи на „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Нов път“, „Оса“ и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. През есента на 1907 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, следващата година се премества в Историко-филологическия факултет, но следва само две години. Любознателен по природа, научава френски, руски, английски език и превежда автори като Бодлер, Верлен, дори Шекспир.

В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. На 29 януари 1916 г. Димчо Дебелянов пристига на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. Загива на 2 октомври 1916 г. в около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия) като командир на рота, навършил 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демир хисар. През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“, костите му са пренесени в родната му Копривщица. По-късно скулпторът Иван Лазаров е поканен да направи паметник на поета. При едно от посещенията си в Копривщица, той видял баба Лила Паралеева (изгубила съпруг и син във войните), да седи на прага на портата си – подпряла глава на ръка и унесена в мисли. Това му дало идеята за паметника. Тъй като Лила Паралеева скоро след това починала, скулптора използвал за модел баба Лала Душкова. Скулптурата „Майка“ е поставена на гроба на поета през 1934 г.

Родната къща на Димчо Дебелянов в Копривщица е реставрирана и през 1958 г. е превърната в къща-музей.

Историческият подвиг на гимназията

Пловдивската гимназия е уникално явление в българската история.Тя е създадена в най-критичния момент от Възраждането, когато протича мъчителният процес на раждане на българската нация, за да участва успешно в ускоряването на този процес.

Когато на 1 септември 1850 г. училището е открито, едва ли някой е могъл да предположи, че само за една учебна година то ще порасне, съзрее и докаже, че дава по-високи знания от прочутото Елинско средно училище в града. Бурното възходящо развитие на пловдивското епархийско класно училище „Св. Кирил и Методий“, обявено през 1868 година за гимназия, и неговите изключителни учебни резултати разрушават градените с векове гръцки митове, че българите не са способни да упражняват интелектуален труд и че на български език не могат да се преподават научни познания. Само за няколко десетилетия Пловдивската гимназия отвоюва Пловдив от елинизма, възстановява българското му име и превръща града в най-голям културен център на страната и крепост на българския национален дух.

Получили първата закалка в борбата срещу гърцизма в Пловдив, възпитаниците на това училище се отправят към градовете и селата на Тракия и Македония, където пръскат животворните лъчи на знанието, будят народното съзнание, възстановяват националната гордост и националното самочувствие на населението и очертават българския характер на тези области.

Под мъдрото ръководство на нейните високообразовани директори Найден Геров, Константин Геров, Йоаким Груев,Атанас Беляев, Христо Стоянов, Христо Павлов, Димитър Николов Благоев и Васил Попович гимназията се утвърждава не само като най-голям просветен център в българия, но и като своеобразна школа, в която се възпитават борците за осъществяване на висшите национални идеали. В това училище Любен Каравелов се учи на дълг и вярна служба на народа, Васил Левски замисля създаването на революционната организация, обричат се на жертва за свободата на своя народ бъдещите ръководители на Априлското въстание Стоян Заимов, Тодор Каблешков, Петър Бонев, Никола Караджов, Найден Попстоянов, Нешо Попбрайков, Искрьо Мачев, Георги Нейчев, Христо и Георги Търневи, Стоян Попов, Христо Благоев, Никола Беловеждов, Сава Попевстатиев и Георги Чолаков.

Пловдивската гимназия взема активно участие в борбата на своя народ за национално обединение. Питомците на училището са най-пламенните участници в съединистките акции, повече от половината ученици защитават Съединението, като се сражават геройски по фронтовете на Сръбско-българската война. Възпитаниците на гимназията Михаил Герджиков, Гьорче Петров, Пере Тошев и Христо Татарчев са талантливи ръководители на македоно-одринското движение.

Дълги години след Освобождението Пловдивската гимназия продължава да бъде водещо учебно заведение в страната. Показател за солидната подготовка на випускниците на Пловдивската гимназия е фактът, че до двадесетте години на века много европейски университети признават дипломите на училището без изискваната консулска заверка.

През есента на 1885 г. всичко е било подготвено за откриване на юридически факултет към гимназията, но проблемите на държавата около Съединението и обстоятелството, че почти всички кандидати за постъпване в този факултет заминават за фронта, осуетяват идеята за превръщането на Пловдив в пръв университетски град на България.

Стремителният възход на Пловдивската гимназия „Александър І“ и неугасващият стремеж на нейния колектив за достигане на върховете на световната наука са обусловени от наличието на ентусиазиран и изключително силен учителски състав и интелигентни и жадни за знания ученици. През този период в училището работят много високообразовани учители чужденци, между които личат имената на чехите Добруски, Лукаш, братя Шкорпил, Мърквичка, Шоурек и Сплитек,на словенеца Безеншек, на руснака Доброволски и французина Марти. Българските учители не отстъпват в своята научна и методическа подготовка на колегите си от чужбина. Висока е ерудицията на Григор Караджов, Минко Бракалов, Петко Каравелов, Петко Рачов Славейков, Иван Славейков, Димитър Благоев, Никола Габровски, Райчо Каролев, Иван Плачков, Димитър Агура, Андрей Тошев, Тодор Самодумов, Асен Златаров, екзарх Стефан, митрополитите Максим Пловдивски и Методий Кусевич Старозагорски. Учители по музика са Ангел Букорещлиев, Георги Байданов и Светослав Обретенов, а по рисуване – Георги Данчов, Христо Станчев, Антон Митов и Златю Бояджиев.

От посочените учители Петко Каравелов и Андрей Тошев са оглавявали министерски кабинети, а Петко Рачов Славейков, Иван Славейков, Райчо Каролев, Иван Плачков и Димитър Агура са били министри на народното просвещение. От учителския колектив на Пловдивската гимназия България получи способни държавници и политици, а Софийският университет – подготвени професори и преподаватели.

Авторитетът на едно учебно заведение се определя до голяма степен от участието на неговите възпитаници в културния и политически живот на страната и в осъществяването на народните идеали. Заслужава да се отбележи, че в Пловдивската гимназия са получили образование и възпитание много от духовните първенци на нацията, като Иван Вазов, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Цанко Церковски, Людмил Стоянов, Георги Бакалов, Димитър Страшимиров, маестро Георги Атанасов, Панайот Пипков, проф. Асен Златаров и академиците Любомир Чакалов и Боян Петканчин.

Пловдивската гимназия е дала на страната много изтъкнати държавници и политици, между които се открояват имената на министър – председателите Иван Евстатиев Гешов, Константин Стоилов, Андрей Ляпчев и Георги Кьосеиванов.

Сега, когато култът към Европа расте, се налага да отбележим, че учителите в Пловдивската гимназия Димитър Благоев и Никола Габровски са едни от първите и най – изявени ръководители на европейското социалдемократическо движение, което дава до голяма степен съвременния облик на Стария континент.

Оценявайки по достойнство историческите заслуги на Ппловдивската гимназия за Пловдив и страната, екзарх Стефан я нарича „гордостта и славата на Пловдив“. „Без да конкретизираме постиженията й – заявява той, – които не са тайна за ревнителите на народното просвещение, ние твърдим, че Пловдивската гимназия „Александър І“ беше най – ярката звезда в небосвода на българската просвета.“

Безспорен е приносът на Пловдивската гимназия в процесите на формиране на българската нация и изграждането на съвременната българска държава. Безспорен е и фактът, че това училище създава и утвърждава един от най – красивите културни празници на България, на славянството и на Европа – Деня на св. Кирил и Методий.