Парченца есен
Парченца есен си нареждам
до мислите, тъгата и мечтите.
Прилича изтънялата им прежда
на спомена за нечие „Обичам те“,
прошепнато отдавна и забравено,
превърнало се в избелял портрет…
Победа искаше тогава разумът.
Получи я. А любовта все чака ред.
Парченце есен до парче надежда.
Живот до смърт. До сивотата – багри.
Не есента, животът ги подрежда.
Във пъзел, който никога не се повтаря.
Евелина Огнянова Кованджийска
Есенен пейзаж
Виж, днес твори есента
с повей от мисли прогонвани…
и с трептящите цветни листа
обрисува ни хиляди спомени…
А твоят поглед – кафява боя
тъй изкусно допълва пейзажа
от жълто-червени нивя
изцяло покрили паважа…
Владислава Генова
