Средновековната крепост Боженишки Урвич се намира на северните склонове на Лакавишкия рид от Предбалкана. Разположена е върху връх, имащ с формата на пресечен конус и със стръмни, почти отвесни от три страни склонове. Крепостта е достъпна от север, откъм с. Боженица. Археологическите проучвания са установили, че мястото е било заселено още през праисторическата епоха, но първите крепостни съоръжения датират от V-VІ в. Разцветът си крепостта достига през ХІІІ-ХІV в., когато е построена и най-външната крепостна стена. Крепостта Боженишки Урвич става известна през 20-те години на ХХ век, когато акад. Петър Мутафчиев разчита и публикува Скалния надпис на севаст Огнян (копие в НИМ), свързан с последните дни на Второто българско царство: „Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя“ Прави впечатление дълбоката 10 м щерна за вода, както и скалната черква. Крепостните стени са реставрирани частично. Крепостна стена всъщност има само на северната страна на върха. От запад стената започва с правоъгълна кула и свършва на изток с кръгла кула. До нея е бил и входа. Стената и кулите са охранявали най-достъпното място на хълма. От правоъгълната кула зад цялото протежение на стената до кръглата кула и входа има отвесни скали (любимо място за алпинисти и пещерняци), завършващи в подножието в меандрите на някаква река. В самата крепост има пейки и места за отдих, има и скална църква. Гледката е уникална. На север се вижда Вратцата над Враца, на юг Стара планина и Ботевградското поле. От ляво на входа на крепоста е скалният надпис на севаст Огнян, който е покрит с метална конструкция и решетки.
Планините в България
