Ежегодно на 2-ри юни отдаваме чест на един от най-големите герои в българската история – Христо Ботев. Навярно всички знаем поне малко за недостижимия ни поет-революционер, за неговия кратък, но и славен живот.
Ботев е един от първите, които съзряват, че свободата е възможна само чрез радикална промяна в статуквото, а именно че е нужна революция. Повлиян от Левски и Раковски, той полага началото на т.нар. „Ботева чета“. В началото на май 1876г., след избухването на Априлското въстание, революционерът организира своята чета, която лично той разпръсква из градове по р, Дунав. По този начин се е
надявал, че няма да привлече вниманието на турските власти. На 16 май четата превзема кораба „Радецки“, а след това корабът акостира в село Козлодуй, където слизат и четниците. Към полунощ срещу 20 май четата достига местността Вола, където се установява, за да пренощува, но скоро е открита от черкези и башибозук и започва сражение, към което по-късно се присъединява и редовна османска войска с две оръдия. То продължава през
целия ден, като четата претърпява тежки загуби и остава почти без муниции . Привечер на 20 май (1 юни нов стил) 1876 година, когато сражението е затихнало, куршум пронизва Ботев и той умира на място. Точното място на смъртта и въпросът за убиеца на Ботев са предмет на продължителни спорове, но днес преобладава мнението, че това става в подножието на връх Камарата в Стара планина. След смъртта на Ботев главата му е отрязана от османците и е изложена на площада във Враца, който днес носи неговото име.
Горе написаното е много малка част от изключителния житейски път, който изминава героят. Постъпката на Ботев и до ден днешен всява респект у всекиго. Хубаво е да се помнят националните герои, хората дали собствения си живот за нашия. Делото му е уникално, единствено по рода си, то е не само повод за гордост, но и за умиление. Нека си спомним за баладичната ода -шедьовър “Хаджи Димитър”, за невероятното му слово “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…”едва ли Ботев е вярвал, че през времето ще се увековечи завинаги и до неговото име. Втори юни е денят, в който българите почитаме в мълчание и гордост героите си. Този ден завинаги ще остане като Денят на Ботев.
