Месец: юни 2018

Световното като цяло е вдъхновяващо за целия футболен свят, но най-вече за всеки запален фен, за треньорите и най-вече за самите футболисти. От една страна е огромна гордост за всеки играч да бъде извикан на такова първенство, но от друга е привилегия и отговорност. Веднъж провеждащо се на четири години, Световното носи и много емоции. Всеки иска да защити собствената си чест, но и тази на страната, която защитава с достойнство.   Събития от такъв мащаб не са за всекиго, затова дори и едни от най-добрите ще го пропуснат тази година. Футболистите на Италия за пореден път ще гледат от вкъщи, холандците и чилийците също. Това едва ли е и толкова фрапиращо, имайки предвид че залога е огромен, а конкуренцията убийствена.

Вчера (14.06.2018) в Русия се откри 21-то Световно първенство по футбол. Самото откриване беше наистина впечатляващо, красиво, грандиозно.

И тази година залогът е голям, обичайните фаворити – Германия и Испания ще хвърлят всичко възможно, за да защитят честта си, достойнство на името си. Русия, от своя страна като домакин, ще даде всичко от себе си, с цел да се представи добре пред своите фенове. Не трябва разбира се да подценяваме Бразилия, въпреки съкрушителното им представяне на миналия мондиал. Букмейкърите дават не малък шанс на Англия и Белгия, но мен лично ме съмнява „Трите лъва“ да покажат нещо запомнящо се, имайки предвид не задоволяващите им резултати като национален отбор. Белгия притежава страхотни футболисти, но сякаш те не са достатъчно сработени, за да докажат на света, че са едни от най-силните.

Програмата е тежка, наситена с мачове. Дори и най-добрите може да се подхлъзнат, а тогава срамът ще е пълен. Нека сега се запознаем с отборите, които имат привилегията да участват на 22-рото Световно:

А сега да прочетем малко известни любопитни факти за различните първенства през годините:                                       

1. На Световното през 1950 г. Уругвай побеждава с 2:1 фаворита Бразилия на финал, с което докарва 200 хиляди по трибуните на „Маракана“ до небивал екстаз. Двама се самоубиват след като скачат от горните тераси на стадиона, а други трима умират от сърдечен удар.

2.Великият нападател Ференц Пушкаш е единственият футболист, играл с два различни отбора на Световно първенство – с Унгария през 1954 г. и с Испания през 1962г.                                                                                                

3. Най-възрастният голмайстор на Световно първенство по футбол е Роже Мила. 42-годишният камерунец отбелязва на Русия през 1994 в САЩ.

4. Трофеят изчезва за седмица през 1966. Откраднат е от залата, в която е бил изложен преди надпреварата в Англия. Намерен е от кучето Пикълс.

5. Благодарение на Мондиала в Щатите през 1994, голяма част от населението на страната разбира за съществуването на футбола като професионален спорт.

2 юни

Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се чества ежегодно в България в деня на смъртта на Христо Ботев (2 юни 1876 г.)

Празникът официално се нарича:

Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война – от 1953 до 1988 г.,

Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България – от 1988 до 1990 г.,

Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България – от 1991 до 1993 г.,

Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България – обявен с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.

За първи път се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

 

 Ежегодно на 2-ри юни отдаваме чест на един от най-големите герои в българската история – Христо Ботев. Навярно всички знаем поне малко за недостижимия ни поет-революционер, за неговия кратък, но и славен живот.

Ботев е един  от първите, които съзряват, че свободата е възможна само чрез радикална промяна в статуквото, а именно че е нужна революция. Повлиян от Левски и Раковски, той полага началото на т.нар. „Ботева чета“. В началото на май 1876г., след избухването на Априлското въстание, революционерът организира своята чета, която лично той разпръсква из градове по р, Дунав. По този начин се е

надявал, че няма да привлече вниманието на турските власти. На 16 май четата превзема кораба „Радецки“, а след това корабът акостира в село Козлодуй, където слизат и четниците. Към полунощ срещу 20 май четата достига местността Вола, където се установява, за да пренощува, но скоро е открита от черкези и башибозук и започва сражение, към което по-късно се присъединява и редовна османска войска с две оръдия. То продължава през

целия ден, като четата претърпява тежки загуби и остава почти без муниции . Привечер на 20 май (1 юни нов стил) 1876 година, когато сражението е затихнало, куршум пронизва Ботев и той умира на място. Точното място на смъртта и въпросът за убиеца на Ботев са предмет на продължителни спорове, но днес преобладава мнението, че това става в подножието на връх Камарата в Стара планина. След смъртта на Ботев главата му е отрязана от османците и е изложена на площада във Враца, който днес носи неговото име.

Горе написаното е много малка част от изключителния житейски път, който изминава героят. Постъпката на Ботев и до ден днешен всява респект у всекиго. Хубаво е да се помнят националните герои, хората дали собствения си живот за нашия. Делото му е уникално, единствено по рода си, то е не само повод за гордост, но и за умиление.  Нека си спомним за баладичната ода -шедьовър “Хаджи Димитър”, за невероятното му слово “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…”едва ли Ботев е вярвал, че през времето ще се увековечи завинаги и до неговото име.  Втори юни е денят, в който българите почитаме в мълчание и гордост героите си. Този ден завинаги ще остане като Денят на Ботев.