Леонардо Фибоначи (на италиански: Leonardo Fibonacci), известен също като Леонардо Пизано Боголо, е италиански математик, работил през първата половина на 13 век. Определян като „най-талантливият западен математик на Средновековието“, наред с останалите математици на своето време, той допринася за възраждането на класическите точни науки след техния упадък през Ранното Средновековие. Той е роден около 1170 година в Пиза в семейството на богатия търговец Гулиелмо деи Боначи. Докато е жив самият Леонардо използва името Леонардо Биголо, като едва след смъртта му започват да го наричат Фибоначи („син на Боначи“).
ЧИСЛАТА НА ФИБОНАЧИ
Италианският математик Леонардо Фибоначи публикува през 1202 г. редица от числа, всяко от които се получава като сума от предходните две, като първите две числа са 1 и 2: 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21,…
Често редицата на Фибоначи се свързва и със следната задача:
Чифт зайци (мъжки и женски екземпляр) могат да произведат за единица време (напр. един месец) нов чифт зайци, които продължават да се размножават (в класическата задача на Фибоначи на новородения чифт зайци са му необходими два месеца, за да дадат първото си поколение, след което продължават да се размножават всеки месец). Колко е броят на живите чифтове зайци след определено време, ако никой не унищожава зайците?
Отговорът се дава от последното число в редицата на Фибоначи. Разбира се, тази задача е чисто илюстративна.
