Има сведения, че бройната система на китайците е била десетична, а записът на числата се извършвал със специално йероглифна символика. Доказателство за това са записи на числа, датиращи от второто хилядолетие пр.н.е., които са в позиционна система и с помощта на 9 символа.Древнокитайската математика има многовековна история, но за съжаление липсват достоверни източници и преводи за нейното развитие. Според Ли Уня, занимаващ се с историята на математиката, математическите познания в Китай датират около XIV в.пр.н.е. . Значителна информация за състоянието на математиката дават книгите „Книга на разменените” (И. Цзин), „Девет книги за математическо изкуство” (Цзю чжан цуан шу).Предполага се, че деветте знака китайцитие са изобразявали с помощта на бамбукови пръчици, разположени по различен начин. В записа на числата са определяли класове и разряди и всеки клас е съдържал четири разряда. Извъшвали са аритметични операции с големи числа, като са използвали спомагателни средства за пресмятане (възли, сметачни дъски).
Усъвършестваният прибор за пресмятане (абак), наречен суан-пан, има на всеки ред по 7 топчета – 5 от и 2 от другата страна спрямо надлъжна преграда. Символите за записване на числата и устройството на суан-пана дават основание да се предполага, че числото 5 е заемало особено място и вероятно най-напред е била използвана петичната система
