В решенията на задачите гърците използват някои свойства на числа, свойства да се споменава нещо. В други форми и по друг начин започват да се фиксират и представят знанията по древните гърци през VI век пр.н.еВ решенията на задачите се използват някои свойства на числа, свойства да се споменава нещо. В други форми и по друг начин започват да се фиксират и представят знанията по древните гърци през VI век пр.н.еВ решенията на задачите се използват някои свойства на числа, свойства да се споменава нещо. В други форми и по друг начин започват да се фиксират и представят знанията по древните гърци през VI век пр.н.еВ решенията на задачите се използват някои свойства на числа, свойства да се споменава нещо. В други форми и по друг начин започват да се фиксират и представят знанията по древните гърци през VI век пр.н.е.
На преден план излизат общите свойства, които притежават различните конкретни обекти или техни елементи и установяването на тези свойства чрез поредица от разсъждения, т е. чрез доказателства. Така това, което при вавилонците се използва неяно в група (система) от задачи, при гърците се изразява явно като твърдение и се излага негово доказателство. По този начин вероятно се е появила и теоремата на Питагор.
Можем още да добавим, че докато древните вавилонци и древните египтяни вече виждат добре общото в различните обекти като цялостни образувания и това е отразено в различните указания (алгоритми) с общи схеми за решаване на конкретни задачи за обекти от един и същ, то древните гърци виждат и общи елементи на различни обекти, даже от различни видове.
Те например виждат успоредни прави в правия четириъгълник (правоъгълника), в късия четириъгълник (успоредника, който не е правоъгълник), в трапеца и пр. Независимо от това обаче, когато изказват общи твърдения за успоредни прави, те дълго време свързват последните с фигурата, в която тези прави, "се срещат". Например отначало в древногръцки източници се изказва твърдението: "Противоположните страни, които не се сближават и не се отдалечават, са еднакво наклонени към линията, пресичаща една от тези страни под прав ъгъл". Можем също да считаме, че в древновавилонската и древноегипетската математика има и зародиши на елементи на доказателства.
Това са именно "Веригите от умозаключения, чрез които се извеждат нови математически зависимости", или "последни звена във вериги от възможни умозаключения", за които пише в Нойребауер.
Според А. А. Вайман логическите изводи са служели само като средство за получаване на резултати, въз основа на които математиците съставят и предлагат алгоритми за решението има, без обача да разкриват тези средства пред други хора и да ги правят цел за усвояване
