През 1944 г. АС`23 бива обединен с клубовете на Шипка (София), Победа (Орландовци) и График (бившия Цар Борис ІІІ) под името „Чавдар“. Чавдар печели през 1944 плакета „Народна Войска“.
През 1947 Чавдар отпада във 2-ра Софийска Дивизия. Управниците на Чавдар (преминал вече към Централния дом на Войската и носещ името Ц.Д.В.) започват да търсят спасение чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със Спортист (Хаджи Димитър), но в крайна сметка се договарят със Септември (София), който вече си е осигурил промоция във фазата на елиминациите. Решават дата на създаване на отбора да е 5 Май 1948 г. Отборът бива кръстен „Септември при ЦДВ“ и продължава участитето си в първенството. На финала Септември при ЦДВ среща Левски и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла.
През сезон 1981/82 ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ като по пътя си отстранява Ливърпул с общ резултат 2:1 от двете срещи (Стойчо Младенов вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща Байерн Мюнхен. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-тата минута, но мачът завършва с резултат 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА пада с 4:0.През 1988/89 ЦСКА достига до полуфинал в Купата на Носителите на Купи. В четвъртфинала ЦСКА среща холандския гранд Рода. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1 и след дузпи армейците продължават напред. На полуфинала ЦСКА падат два пъти от Барселона на Йохан Кройф с 4:2 и 1:2 където геният на холандския футбол забелязва Стоичков и решава да го вземе в Барселона.
През годините клубът е носил имената :
Септември при ЦДВ през пролетта на сезон 1947/48 и сезон 1948/49;
Народна войска през 1950;
Ц.Д.Н.В. през сезони 1951 и 1952;
Отбор на Софийския гарнизон през 1953;
ЦДНА от сезон 1954 до сезон 1961/62;
ЦСКА „Червено знаме“ от 1962/63 до 1967/68 след обединение с ДФС Червено Знаме;
ЦСКА „Септемврийско знаме“ от 1968/69 до 1984/85 след обединение с ДФС Септември;
ЦФКА „Средец“ от 1985/86 до 1988/89 след разформироването на отбора;
–32 пъти Шампион на България (1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1990, 1992, 1997, 2003, 2005, 2008).
–13 пъти носител на Купата на Съветската армия (1951, 1954, 1955, 1961, 1965, 1969, 1972, 1973, 1974, 1985, 1986, 1989, 1990).
–10 пъти носител на Купата на България (1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1989, 1993, 1997, 1999, 2006).
–3 пъти носител на Суперкупата на България (1989, 2006, 2008).
ЦСКА е най-успелият български отбор в европейските клубни турнири със своите 2 полуфинала за КЕШ (1967, 1982) и 1 полуфинал за КНК (1989). Отборът има и 4 четвъртфинала за КЕШ.
ЦСКА е добил прозвището „убиец на европейски шампиони“. В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на Европа, като в три от случаите европейският шампион е детрониран. Първия от тях е Аякс през 1974 (2:0 и 0:1), Нотингам през 1981 (1:0 и 1:0) и Ливърпул през 1982 (2:0 и 0:1). През 2005, ЦСКА отново срещна европейски шампион и това отново беше Ливърпул. Въпреки че не го детронира, ЦСКА все пак успя да го победи (1:0) и то на митичния „Анфийлд“.
ЦСКА е отстранявал и отбори като: Динамо (Букурещ) (8:1 и 2:3), Ювентус (4:1 и 0:2), Партизан (2:1 и 4:1), Олимпиакос (3:1 и 0:1), Панатинайкос (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), Реал Сосиедад (1:0 и 0:0), Монако (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), Спарта (Прага (2:2 и 3:0), Рода (2:1 и 1:2 4-3p), Парма (0:0 и 1:1), Шахтьор (Донецк) (3:0 и 1:2), Байер (Леверкузен) (1:0 и 1:0), както и много други. ЦСКА е побеждавал и Атлетико Мадрид (1:0), Байерн Мюнхен (2:1, 4:3), Борусия Дортмунд (4:2), Валенсия (2:1), Аустрия (Виена) (3:2), но не е успял да ги отстрани.
Общата сметка от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири (КЕШ, УЕФА и КНК) е 182 мача, 76 победи, 33 равни и 73 загуби при голова разлика 280 – 255, което го прави единствения български тим с положителен баланс в евротурнирите.
ЦСКА е произвел и обиграл едни от най-добрите ни футболисти, донесли на клуба и страната огромни успехи, както на родна, така и на международна сцена. Четвъртото място в света през 1994 бе невъзможно без участието на армейските футболисти и старши треньора Димитър Пенев. Участие взимат – Христо Стоичков, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Георги Георгиев и Ивайло Андонов. На олимпийските игри в Мексико през 1968 г. нашия нашия национален отбор печели сребърните медали. армейските футболисти тогава са Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Кирил Стонков, Петър Жеков и Аспарух Никодимов. На олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. българския отбор печели бронзовите отличия. В него личат имената на Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Никола Ковачев, Стефан Божков, Гаврил Стоянов, Димитър Миланов, Георги Димитров (Червения), Панайот Панайотов, Крум Янев и Иван Колев.
ЦСКА е един от двата най-популярни футболни клуба в България. Привържениците му са организирани в Централен фенклуб и над 798 фенклуба в страната и чужбина с над 180 000 члена. Фен клубове на ЦСКА има в Австрия, Англия, Аржентина, Армения, Беларус, Германия, Испания, Италия, Канада, Китай, Македония, Румъния, Русия, САЩ, Сърбия, Уругвай, Франция, Хонконг, Швейцария, Швеция.
През 2007 г. ЦСКА подписва договори за сътрудничество с отборите на „Фламенго“ (Бразилия) и „Бенфика“ (Португалия), с които ще разменят футболисти, треньорски кадри и опит.
