Здравейте драги читатели,
В тази статия ще ви разкажа малко повече за себе си, а за да намерите предоставени от мен телефон и имейл за връзка, отидете на меню „Контакти“.
Казвам се Мирелла Димитрова и последната ми година като ученичка почти изтече.
Освен любовта ми към пътуването, преоткриването на нови страни и различни култури, има още няколко неща които искрено ме вълнуват…
Ще започна с музиката:
Още от дете родителите ми са забелязали желанието ми да пея, интересът ми към различни стилове музика и, по техни думи, като за 5 годишно момиченце, съм имала „ухо“ за добре представящ се изпълнител и красива музика. От това е последвало и решението им да ме запишат в една от най-добрите детски вокални групи – „Бон-Бон“.
Две години по-късно, вече освен ученичка и „певица“, се появи и желанието ми да се развивам все повече в тази насока, за това и помолих родителите си да ме запишат на уроци по пиано. Така в следващите няколко години, редом със шестиците в училище, участвах в различни концерти, както пеейки, така и свирейки.
Кой да знае… оказа се, че харесвам математика, това и доведе до решението да отдам следващите 3 години от обучението си на математическата гимназия в която се преместих. Това беше причината да прекъсна допълнителните уроци, без да губя страстта с която ги посещавах.
Осъзнах че музиката ми липсва. Макар да не бях спирала да пея вкъщи, пред приятели … реших, че е време отново да започна да посещавам вокална група и този път станах част от „Пим-Пам“. Бях щастлива и удовлетворена от решението си, но ето, че дойде и моментът в който се оказах във Френската гимназия, а едно от най-емблематичните неща за нея, оказа се, Е хор „Буке“ …
Към днешна дата, аз все още съм част от този невероятен хор, в който намерих много приятели и страхотно поле за изява!
Е, хайде, май повечко се разприказвах,
за сега толкова, но очаквайте скоро и още …
