Розово-червеният град Петра, едно от чудесата на древния свят, има части, които са чудесно съхранени, и други, които са били подложени на ерозия и скулптирани от природните стихии.
Докато швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт не го „преоткрива“ през 1812 г., Петра е бил забравен от векове. Той може да бъде достигнат пеша през клисурата Сик, тесен, ветровит проход, който в някои участъци е широк не повече от 1,80 м, със скали от двете страни, високи колкото четириетажна сграда.
В края на този страховит, дълъг километър и половина проход, виждате магическа гледка през пролуката: Хазна, или Съкровищницата, извисяващ се, в класически гръцки стил храм, изсечен направо в огромната лицева част на 39-метрова скала. Той датира от V–VІ в. пр.н.е. и едно от най-добре запазените чудеса на Петра.
Петра, чието име означава „скала“, е била укрепен град и процъфтяващ търговски център, чиито жители изсичат къщи, храмове и гробници, понякога с извънредно сложни и украсени с колони фасади, в естествените стени на каньона.
Областта с площ около 3 кв.км. е забележителна колкото с броя и разнообразието си на изрязаните в скалата монументи, толкова и заради хилядите отсенки на скалата и играта на непрестанно изменящата се светлина, докато пустинното слънце изминава своя път на небето.
Най-желателното време, в което да видите този изключителен град – призори или по здрач – е почти невъзможно, освен ако не сте гост в подобния на мираж хотел „Тайбет Заман“ върху древния път към Акаба.
Петра: 3 часа с кола от Аман.
Най-добро време: март-май, септември-ноември и винаги, когато късното следобедно слънце обагря града в наситено розово.
А вие планирате ли вече екскурзията си до Петра?
Източници:
Информация: http://www.nasamnatam.com
Снимки: http://www.nasamnatam.com; https://www.google.bg
