През март има доста неща, които се случват. Още от първия ден празнуваме : 1 март. Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. Според народните приказки и легенди тя е сестра на Голям Сечко – месец януари и Малък Сечко – февруари. Двамата братя имат лют характер и често разгневяват Баба Марта, като нейните настроения повлияват на мартенското време. Има различни обичаи, свързани с посрещането на пролетта, но най-известният е закичването на хора и млади животни с мартеница на 1 март – деня, в който пристига Баба Марта. Мартениците са изработени от бял и червен конец и се слагат с пожелание за здраве през цялата година. Ритуалното използване на тези два цвята идва от древни езически обичаи, свързани с всички земеделски култове за почитане на природата. Тя е била присъща на тракийците, елините и прабългарите. Червеният цвят символизира раждането и смъртта, женското начало, здравето. Той е символ на кръвта и зачеването. Първоначално женските сватбени рокли били червени, като по-късно църквата ги променя на бели. Белият цвят е символизирал Слънцето, отвъдния живот и вечността. Той се е свързвал с мъжкото начало, силата, раждането и смъртта. По-късно под въздействие на християнството, цветът обозначава радостта, красотата, чистотата и непорочността.
Два дена по-късно празнуваме националния празник на България. Трети март се празнува, защото от него се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава. Освобождението на България обхваща събитията свързани със създаването на българската държавност след петстотингодишно османско владичество. Това се случва в резултат на националното Възраждане, довело до признаване на Българската екзархия и до организиране на Априлското въстание. Въстанието дава повод на Русия да започне Руско-турската война (1877 – 1878).Нетърпеливото за свободата си българско общество избира втория път. През 1876 г. избухва Априлското въстание. То е удавено в кръв, но постига своя политически ефект. С цената на 30 хиляди жертви българите фокусират вниманието на света върху проблема за тяхната независимост. Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Източния въпрос.
В продължение на две столетия руските монарси водят 13 войни с Турция. Те имат една обща стратегическа цел – спечелането на контрол върху Балканите и Проливите между Европа и Мала Азия. За тях пътят за установяването на империята им като световна сила винаги е минавал през Босфора и Дарданелите към Егейско и Средиземно море и Дарданелите. Колкото повече расте вярата в освободителната й мисия, толкова повече се утвържадава руското влияние на Балканите.
„Нашата“ освободителна, тринадесета по ред война, се различава от предишните. Преди всичко по това, че не е мотивирана от някогашната експанзионистична политика. Този път Русия не е подготвена за война и прави големи усилия да я избегне. Победена в предишната, т.нар. Кримска война (1853-56) от Турция и нейните покровители Англия, Австро-Унгария и Франция, Русия ясно формулира новата си политическа линия:
„Нашите интереси в момента – пише министър-председателят Горчаков – изискват запазване, а не разрушаване на турската цялост. Ние ще помагаме на балканските християни, за да облекчим тяхната участ с внушения пред Високата порта, но в никакъв случай няма да одобряваме или още повече, да толерираме бунтове и въстания срещу законния им господар – султана“.
През 1876 г. обаче освен българите, населението на Босна и Херцеговина също вдига въстания. В тяхна защита Сърбия и Черна гора обявяват война на Турция. Източната криза избухва с нова сила. Руската дипломация започва активни действия за мирното й уреждане.
За осем месеца руските войски окупират цяла България и стигат до Константинопол. На паметната за всички българи дата 3 март в малкото селце Сан Стефано, разположено на 12 км от Истанбул е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга.
Няколко дена по-късно – денят на жената. Идеята за Международен ден на жената възниква в началото на XX век. Всичко започва през 1857 г. в Ню Йорк, когато е организиран един от първите протестни митинги на жените, работещи в текстилните фабрики. Това наистина е емблематичен момент в историята на света, тъй като може да си представите какво е било положението на жените към средата на XIX век. Процесът на тяхната еманципация далеч не е започнал, даже напротив – това се случва десетилетия преди появата на феминистките например. Вдигналите се на протест жени в Ню Йорк настояват за равни права с мъжете, намаляване на работното време и подобряване условията на труда. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Международният ден на жената се чества за първи път през 1911 г. в Австрия, Германия, Швейцария и Дания, когато повече от един милион мъже и жени участват в шествия. От 1914 г. отбелязването на празника в някои страни е на датата 8 март. На запад Международния ден на жената се отбелязва през 1910-те и 1920-те, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те. През 1977г. Общото събрание на ООН решава 8 март да стане Международен ден за правата на жените и за мир. Като общобългарски празник той започва да се празнува чак след 9-ти септември 1944 година.
