Глаголните форми, които означават, че действието ще се извърши след момента на говоренето, са форми за бъдеще време. С глаголи от бъдеще време съобщаваме за действия, за които знаем, че ще се извършат.
Например: На 30 юни ще ни пуснат във ваканция.
С такива форми съобщаваме и за това, което възнамеряваме да направим.
Например: През лятото ще прочета "Под игото" на Иван Вазов.
Формите за бъдеще време в българския език нямат специални окончания. Те се образуват от формите за сегашно време на кой да е глагол и неизменяемата дума ще, която е еднаква за всички лица и числа.
Например:
ед.ч.
1 л. ще чета,
2 л. ще четеш,
3 л. ще чете;
мн.ч.
1 л. ще четем,
2 л. ще четете,
3 л. ще четат.
По произход ще е форма за 3 л. ед. ч. на глагола ща –"искам": ща, щеш, ще щем, щете, щат. Днес той се употребява само в изрази, които означават "не искам".
Например: Не ща да идвам с вас. Той не ще да учи. И да щеш и да нещеш, ще ядеш.
Формите за бъдеще време по своя строеж са сложни – съставени са от две думи: частицата ще и формата на глагола за сегашно време.
Формите на глагола съм в бъдеще време се образуват от съм и бъда:
ще съм, ще си, ще е, ще сме, ще сте, ще са;
ще бъда, ще бъдеш, бъде, ще бъдем, ще бъдете, ще бъдат.
Формите със съм и бъда са напълно еднакви по значение.
Например: Ще съм вкъщи в 3 часа. Ще бъда вкъщи в 3 часа.
Отрицателните форми за бъдеще време се образуват от неизменяемото съчетание няма да и формата на глагола за сегашно време:
ед. ч.
1 л. няма да чета,
2 л. няма да четеш,
3 л. няма да чете;
мн. ч.
1 л. няма да четем,
2 л. няма да четете,
3 л. няма да четат.
Бъдеще време се употребява редовно и в разговорната, и в писмената реч. В художествените текстове то се среща най-често в диалозите, в които героите разкриват своите намерения за бъдещи действия.
В научните текстове – например в математиката – с бъдеще време се изразява връзката между причина и следствие.
Например: Ако съберем две нечетни числа, ще се получи четно.
В диалектите частицата за образуване на бъдеще време се изговаря като ше, ша, жа, ке ше, (ша кажа, че дойдем, ке идем).
Цветова легенда
Правило – с червен цвят на шрифта са означени правила, които трябва да бъдат запомнени.
Пример – със син цвят на шрифна са означени примери, които поясняват правилата.
