Всички ефекти и частици материя, които наблюдаваме във Вселената, може да се окажат само проекция в една своеобразна холограма. Едновременно с нашата, съществуват и други Вселени с повече или по-малко измерения, а това, което не се връзва във физичните теории, може да бъде приписано на хипотезата, че Вселената е холограма.
Тази сензационна трактовка се появява през 1997 година от устата на аржентинския физик-теоретик Хуан Малдасена, привърженик на теорията за струните на квантовата гравитация. Той свързва феномена „дупка на червей“ с квантовото заплитане чрез холографския принцип. Това е опит математически да се съчетае квантовата физика с Теорията на относителността. И да се направи стъпка към така наречената Теория на всичко.
Японци доказаха математически холографския принцип, според който гравитацията в нашата Вселена е следствие на вибрация на струни. Те пък са проекция на безгравитационна Вселена с едно измерение.
