Лъвът е едър хищник от семейство Котки и един от четирите представители на род Пантери. С тегло, достигащо до 250 kg, той се нарежда като втората по големина след тигъра известна котка, обитаваща днес Земята. Ареалът на местообитание днес на представителите е силно ограничен за разлика от този, който е бил преди около 10 000 години. Днес лъвове се срещат само на едно място в Западна Индия и в разпокъсани райони на Субсахарска Африка. През последните 2 – 3 хилядолетия лъвът се е срещал и в Северна Африка и Югозападна Азия, но поради дейността на човека е изтласкан на далеч по-малка територия. Останки от съществуване на лъвове са открити и в цяла Евразия от Западна Европа до Индия, а в Северна и Южна Америка от Юкон до Перу. Това го прави, наред с котката, с най-обширен ареал на обитание.
В дивата природа лъвовете живеят 10 – 14 години, като в плен те могат да живеят и повече от двадесет години. На свобода мъжките рядко живеят по-дълго от десет години. Причина за това са нараняванията от непрекъснатата борба с конкурентни мъжки, което значително намалява преживяемостта им. Обикновено обитават савана и ливади, въпреки че по-рядко се срещат и в храсталаци и гори. В сравнение с другите котки лъвовете са изключително социални. Живеят на групи, наречени прайдове, състоящи се от женски с малки и малък брой възрастни мъжки. Ловуват заедно, като плячката им се състои предимно от големокопитни животни. Мъжките лъвове са лесно разпознаваеми благодарение на пищната грива. Тя е и един от най-разпространените животински символи, известни в човешката култура.
През последните две десетилетия африканската популация е спаднала с 30 – 50% и това го прави уязвим вид. Днес основната част от лъвовете живее в национални паркове, а главната заплаха за тяхната численост са хората и борбата за местообитания с тях. Още от епохата на Римската империя лъвове са залавяни и държани в плен, а от края на 18-ти век са търсени и залавяни с цел показването им по изложби, панаири, циркове и зоопаркове. Днес зоологическите градини си сътрудничат с цел запазването на застрашения азиатски лъв.
Разпространение
Лъвът се среща в Африка – най-често в полупустините и по-рядко в пустините, а също и в някои части на Индия. Някога се е срещал в цяла Африка. Днес той вече е изчезнал от северните ѝ райони и твърде рядко може да се види на запад. В изобилие се наблюдава само в Кения и Танзания. Около 190 лъва живеят в гората Гир в Индия на юг от Мумбай
Местообитание
В Африка лъвове се срещат основно в пасищата на саваната с отделни разпръснати акациеви дървета, които служат като сянка.[7] В Индия местообитанията включват смесена суха савана гора и много суха широколистна гора. Преди около две хиляди години местообитанията на лъвовете са включвали районите на южните части на Евразия в район от Гърция до Индия и цяла Африка, с изключение на централните части на Сахара. Херодот съобщава, че лъвовете са били често срещани в Гърция в периода около 480 г. пр.н.е. Те атакували и камилските кервани на Персийския цар Ксеркс в похода му през страната. Към 300 г. пр.н.е Аристотел описва лъвовете като рядко срещани в Древна Гърция. Към края на първи век те изчезват от Балканския полуостров. Последните лъвове в Европа изчезват към 10-ти век от района на Кавказ.
Видът е унищожен в Палестина през Средновековието, а от останалата част от Азия постепенно изчезва до края на осемнадесети век вследствие на разпространението на огнестрелното оръжие. От края на деветнадесети и началото на 20-ти век те са изчезват и от Северна Африка и Югозападна Азия. Към края на деветнадесети век лъвът изчезва и от Турция и голяма част от Северна Индия. Последните сведения за лъвове в Иран са от 1941 г.
Отличителни белези
Лъвът е второто по големина животно от семейство котки след тигъра. Съгласно височината в областта на холката той бива най-високата котка сред представителите на семейството. Продължителността на живота е 15 – 20 години сред природата. Максималната скорост, с която преследва плячката, достига 60 km/h. С мощни крака, силни челюсти и дълги до 8 cm кучешки зъби лъвът може да повали и убие доста едра плячка. Окраската на лъвската козина варира от светлобежово до жълтеникаво, червеникаво или тъмнокафяво. Долната част в повечето случаи е по-светла, а пискюлът на опашката – черен. Цветът на гривата може да бъде от жълт до черен. Опашката завършва с черен пискюл от козина, чието предназначение е все още неизвестно. Пискюлът отсъства при раждането на лъвчето, оформя се около 5-ия месец, а около 7-мия вече е напълно развит. Малките лъвчета се раждат с кафяви розетки по тялото, подобно тези на леопарда. Въпреки че избледняват при израстването им могат да се наблюдават и при възрастни лъвици в областта на краката. Азиатските лъвове се различават от африканските по характерно оцветяване на коремната част и по-малка грива на мъжките. Лъвовете са единствените членове на семейство котки, които показват характерен полов диморфизъм. Най-съществената разлика между мъжките и женските лъвове е липсата на грива и пискюл на опашката при лъвиците. Представителите на двата пола допълнително са се специализирали и в изпълнението на различни роли в прайда. Лъвиците например са ловците в семейството и осигуряват храната. Мъжките са по-тромави и имат грива, което допълнително ги затруднява при лова. Цветът на гривата при мъжкия варира от жълтеникава до черна като обикновено потъмнява с напредване на възрастта.
Средното тегло на мъжките достига между 150 и 260 kg (до 300 kg), докато при женските то варира между 120 и 182 kg[. В Кения е отстрелян едър мъжки с тегло 272 kg. Дължината на тялото при лъвовете достига 170 – 250 cm, а при лъвиците – 140 – 175 cm. Опашката е дълга около 90 – 105 cm при мъжките и 70 – 100 cm при женските. Лъвовете проявяват склонност да показват вариация в телесното тегло в зависимост от околната среда и областта, която обитават. Например лъвовете в южната част на Африка са склонни да бъдат с около 5% по-тежки от тези в източната част на континента]. Дължината на главата при мъжките е между 170 и 250 cm, а при женските 140 – 175 cm. Черепът на лъва е много близък до този на тигъра с тази разлика, че в предната си част е по-сплескан и притежава по-къса посторбитална област[37]. Височината в областта на рамото е около 123 cm при мъжкште и 107 cm при женските. В плен лъвовете проявяват склонност да стават по-едри и по-тежки. Най-тежкият известен лъв е мъжки на име Симба, от зоопарка в Колчестър, който през 1970 г. е тежал 375 kg.
Индийският подвид обикновено е по-дребен на ръст от африканските си роднини. Теглото му е 160 – 190 kg при мъжките и 110 — 120 kg при женските, но могат да бъдат и по-едри. Гривата при мъжките не е така гъста и приляга плътно назад към тялото при което изглежда като зализана. Този подвид и с по-приземно тяло, при което се създава впечатление, че е по дребен в сравнение с африканските подвидове.
Начин на живот
Лъвовете са единствения вид котки, които живеят групово. Те се хранят като убиват плячката си. Семейната група, наречена прайд се състои от 1 до 4 мъжки (най-често 1 – 2, обикновено братя) и от три до десет женски (в някои случаи и повече). Големината на прайда зависи от територията и хранителните ресурси в нея. Лъвиците по принцип са роднини помежду си – майки, дъщери, сестри или „братовчедки“. Обикновено женските ловуват, а мъжките се грижат за сигурността на прайда си. Всеки клан заема територия от около 10 – 25 km², като водачите ежедневно я контролират и маркират като оставят следи или чрез мощен рев. Върху тази територия не се допускат лъвове пришълци. По-голямата част от деня лъвът прекарва в сън, а ловува в хладните часове – привечер или нощем. През най-топлите часове на деня лъвовете почиват в близост до вода, под сянката на растения или скали. Понякога дремят и по ниските клони на дърветата. Лъвът спи по 12 – 18 часа в денонощието.
Мъжките лъвчета, навършили две години, биват изгонвани от прайда с оглед лъвът-водач да не бъде изместен. Ако той се смени обаче, новият водач избива всички малки лъвчета, така че лъвиците да отглеждат само неговото потомство. Женските не го приемат докато не забременеят от него. При лов лъвовете могат до развият скорост до 58 – 60 km/h, но за кратко.
Размножаване
Лъвът се размножава в края на сухия сезон. Полова зрялост при женските настъпва на четири годишна възраст.[78] Чифтосването продължава няколко дни, като двойката може да се съвокуплява до 40 пъти на ден. Подобно на всички котки овулацията настъпва по време на полов акт вследствие на дразненето на кукичките на пениса при мъжките.[39] Лъвицата може да се съвокуплява с повече от един мъжки. Лъвовете възпроизвеждат много добре в плен.
След бременност, траеща около три и половина месеца, лъвицата ражда средно по четири лъвчета, поне половината, от които обикновено не оцеляват. Ражда на усамотено място далеч от прайда в дупка на земята или в закътано от дървета или камъни място. Малките са слепи и безпомощни с видими петна по козината. В началото (до 6 – 7 месец) лъвчетата се хранят само с мляко, но скоро майката започва да им дава и полусмляна храна. Лъвицата се грижи за малките две години, като през втората половина от този период ги учи да ловуват.
Здравни проблеми
Най-често лъвовете биват нападани от ектопаразити. Такива са кърлежите, които се залавят и пробиват кожата в областта на ушите, врата и слабините. През 1962 г. лъвовете от кратера на Нгоронгоро са нападнати от мухата Мухите наранили големи части от кожата, появили се огромни рани и общо изтощение на тялото. В резултат на нападенията много лъвове измрели, други напуснали кратера. Като резултат от това накрая от 70 лъва останали само 15. При подобна инвазия през 2001 г. загиват шест лъва. В изпражнения на лъвове е констатирано обсеменяване с тении. Лъвовете са краен гостоприемник на паразитите, след като поглъщат ларвната му форма посредством заразено месо на антилопи. Инфекциозните заболявания се срещат основно сред лъвове отглеждани в плен. Домашните кучета и други хищници са причина за разпространението на гана и инфекциозен перитонит. През 1994 г. много лъвове в национален парк Серенгети заболяват и умират от гана вследствие на развитие и усложняване на неврологични симптоми.
Лъвът в културата
В символиката
Лъвът често се нарича Царят на животните. В европейската традиция той е символ на мощ и сила, въплъщаващ силата на слънцето и огъня. В хералдиката той символизира кралското достойнство и благородство. В страните от Югоизточна Азия от древността съществува особен, силно митологичен и стилизиран образ на лъва. Той слабо наподобява на истинския лъв и по-скоро напомня на митично същество. Той символизира могъществото и успеха на царската власт и сила. Статуи на тези лъвове са поставяни като стражи пред императорските спални, правителствените резиденции, административни здания и култови съоръжения. В днешно време той е атрибут, поставян на входовете на будистките храмове и шинтоистки светилища.
