Слоупстайл е състезание по сноуборд или ски, в което състезателите се спускат по специално трасе с различни препятствия – различни скокове, релси, барели и други видове изкуствено създадени препятствия. Състезателите се спускат по трасето един по един като събират точки в зависимост от това как преминават през препятствията, височината на скоковете им и какви трикове извършват. Трасето е подредено така, че състезателят има много възможности за това какъв трик да изпълни, през кое препятствие да премине и как да ги комбинира. Точките се присъждат от съдийска колегия.

Дисциплината води началото си от състезания по BMX и скейтборд, като напълно успешно се пренася в зимните спортове – ски и сноуборд.

Слоупстайла за скиори и сноубордисти е в програмата на зимните олимпийски игри от олимпиадата в Сочи през 2014 година. Сейдж Коценбърг става първият олимпийски шампион в сноуборд слоупстайла при мъжете, а Джейми Андерсън при жените.

Парашутизмът, или скачане с парашут, е действието на излизане от самолет и връщането на земята с помощта на гравитация и парашут, който забавя скоростта на спускане в заключителната част. Може да включва определено време на свободно падане, през което парашутът не е разгърнат и падането на тялото постепенно се ускорява до скоростта на свободно падане.

Първият скок с парашут в България е осъществен през 1923 г. на летище Продължете да четете Парашутизъм →

Скачането с бънджи е вид екстремен спорт, в който човек скача от някое високо място завързан с еластично въже. Единият край на въжето се завързва за тялото или глезените на човека, а другият за мястото, от където е скочил. След като човека скочи и въжето се разпъне, скоростта на падане намалява като се предава на ластичното въже. След това скочилият се люлее нагоре-надолу до окончателното спиране.Най-често скачания с бънджи се провеждат от високи мостове

Бънджи скоковете водят началото си от остров Пентекост в Тихия океан. Жителите на едно от племената и до днес строят до 25-метрови кули от бамбукови стъбла, от където младежите, завързани за краката с лиани, скачат, за да докажат своята зрялост и да заслужат правото да се наричат мъже. Като мярка за смелостта на младия човек се смята височината, от която скача, както и разстоянието, на което се намира от земята, когато увисне с главата надолу.

На 1 април, 1977 година четирима членове на Клуба за Опасни спортове към Оксфордския университет осъществяват първият съвременен бънджи скок. Те скачат от висящия мост на Клифтън, висок 72 метра. Четиримата официално облечени (според правилата на клуба) любители на приключенията са незабавно арестувани. Идеята за бънджи скоковете сякаш замира, за да се възроди десетина години по-късно в Нова Зеландия.

За родина на съвременните бънджи скокове се приема Нова Зеландия, където в края на 80-те години започва практикуването на скокове с ластично въже. Бънджи скоковете дължат своята известност на новозеландеца А.Дж. Хакет, Продължете да четете Скок с бънджи →

Скалното катерене е вид екстремен спорт, представляващ катерене по скални образувания. Има различни дисциплини с различна степен на опасност и различни изисквания.

Различните дисциплини са:

• Боулдъринг: Представлява невисоко катерене без въже обичайно на големи камъни или ниско по скалите. Навремето е бил открит от катерачите и е бил използван главно за забавление и тренировка за катерене, но по-късно се превръща в популярен самостоятелен спорт, надминал вече дори спортното катерене. За негов така да се каже откривател се смята Джон Гил, който пръв въвежда и употребата на магнезий при катеренето. За падане се използва т. нар. crash pad (нещо като малък матрак) и spotter (човек, който следи катерача и предпазва предимно от класическият случай на падане, в който катерачът се изпуска с ръце, но краката му остават на стената, което води до падане по глава).
• Билдъринг: Катеренето по различни сгради, най-вече по техните фасади. На моменти напомня и на Parkour.
• Състезателно катерене: Формалният начин за състезание е на изкуствени стени, но напоследък набират скорост и състезанията на скали, като Melloblocco в Италия. Официялната организация за спорно катерене е International Federation of Sport Climbing и в нея състезателите мерят сили в три дисциплини: Водене, Боулдъринг и скорост.
• Ледено катерене: Катерене по лед и в заледени условия.
• Big Wall: Катерене на големи стени (обичайно над 200м, което ще значи повече от 3 въжета). Нужна е стабилна екипировка дори за преспиване по средата на стената.

Скайрънинг е вид планинско бягане, което се провежда на височина над 2000 метра, наклонът надминава 30% и трудността на изкачване не надвишава 2-ра степен. Спортът е създаден през 1992 година от италианеца Марино Глакомети и негови сподвижници, които поставят началото на първите състезания през 90-те години на 20-ти век на Монблан и Монте Роса. Спортът бързо набира популярност и към 2016 година се провеждат над 200 състезания в 65 страни с над 30 000 участници.

Скайрънинг включва различен тип състезания, като най-популярни са кратките вертикални километри, както и дългите скайрънинг маратони. Световната федерация по скайрънинг е създадена през 2008 година.

В България скайрън състезания се провеждат в Пирин и Рила .

Рафтингът е екстремен спорт, при който се извършват спускания с лодки по буйни (например придошли от снеготопенето) реки.

В България добри условия за рафтинг предоставя река Струма в района на Кресненското дефиле. Други подходящи места за рафтинг в България са реките Арда, Места, Велека, Рилска река, Бели и Черни Вит.

Планинско колоездене е спорт за каране на велосипеди офроуд, често по неравен или планински терен, като се използват специални планински велосипеди. Планински велосипеди акции приличат на другите велосипеди, но са проектирани за по-висока издръжливост и по-добро управление на пресечен терен. Планинско колоездене като цяло може да бъде разделено на няколко категории: крос кънтри, каране по пътеки, планинско навсякъде, Велосипеден мотокрос, спускане, фрирайд, Норт шор, слоупстайл, скокове и трайл. По-голямата част на планинско колоездене попада в развлекателното крос кънтри, каране по пътеки и ендуро. Този индивидуален спорт изисква издръжливост, добра сила и баланс, добри умения за каране на велосипед и самостоятелност. Добрите колоездачи се целят във стръмните спускания при фрирайд, спускания и скокове, въздушни трикове при природни или специално конструирани скокове и рампи. Продължете да четете Планинско колоездене →