Дейността на Данаил Николаев е представена в енциклопедията на дарителството „Дарителските фондове и фондации в България 1878 – 1951 г.“ издадена от Български дарителски форум (БДФ). С набраните средства от продажбата на Енциклопедията ще бъде финансирана докторантура за изследване на дарителството в страната ни за периода 1878 – 1951г. Това е първото издание, което събира в близо 1000 страници историята на дарителството в България до 1951 г., когато с Държавен указ всички фондации и благотворителни.
Енциклопедията разказва за общественици, политици, учители, интелектуалци, военни – хора с различни професии и с различни финансови възможности, които са били уверени, че има смисъл да завещават земи, пари, акции, имоти и така да изградят една модерна държава.
Благодарение на тях сме имали, имаме и досега, училища, университети, болници, библиотеки, културни паметници, както и дарителски фондове и фондации, които са подпомагали развитието във всички сфери на обществения живот, казва Боряна Кирилова от БДФ.
Идеята на енциклопедията е да събере на едно място информацията за тези дарители – с кратка автобиография, мотивите им да дарят, както и със справка за фонда или фондацията, учредени по тяхна воля.В последните години тази традиция се възстановява и историята и миналото на дарителството в България могат да бъдат вдъхновяващи за новите дарители.
Рубриката „Архивите говорят“ ще е мястото, в което ще се събират документи, писма, речи и кадри от миналото. Винаги историята, разказана от съвременниците й често се оказва най-истинската, тъй като не е пречупена през призмата на времето:
„Майор Данаил Николаев, командир на втората пловдивска дружина, бе между българските офицери в Румелия и безспорно най-ярката личност. Родом бесарабец, той свърши военното училище в Русия и участва в Освободителната война като руски офицер. Неговата храброст в боевете на Българското опълчение е легендарна.
Данаил Николаев не искаше да чака повече. Той даде заповед да се бие тревога, дружините се построиха, въоръжени за поход. Николаев заповяда да се изкара опълченското знаме, което се бе развяло на Шипка. Понеже милицията нямаше свое знаме, войниците го виждаха за пръв път.
Войници! Ето вече 5-6 години как сме на служба в изкуствено създадената Източна Румелия, която е пряко подвластна на 500-годишния ни тиранин – султана, 5-6 години, казвам, сме на служба, но никой от вас не е заклеван в защита на отечеството ни. Тази нощ на мен се падна честта да ви поведа против турското правителство. Аз ви се заклевам в името на българския княз Александър I, в името на вашето знаме, че вие ще изпълните дълга си към отечеството и за потъпкването на турския полумесец. Да живее нашият вожд Александър I, да живее Съединена България!„Заклеваме се“ – викаха войниците. Те плачеха и целуваха знамето…“ – „Строителите на съвременна България“, Симеон Радев.
