През 1886 година Данаил Николаев отива да лекува раната, която е получил в битката при Шейново. Една лятна сутрин в хотелската стая се почуква и командира разбира, че княз Александър е детрониран. Данаил събира нещата си и се отправя незабавно към Свищов, където го чака Кръстю Маринов, който му предава телеграмата, че веднага трябва да се отправи към Търново. Там пък му предоставят новината, че е назначен за военен министър и трябва незабавно да замине за София. Начело на армията застава полковник Данаил Николаев. Когато научава, че на 1.08. 1886 година княз Александър е свален чрез преврат, и че е извън граница, начлникът на армоята уволнява изменниците на княза.
Приетата кандидатура на Фердинанд подсказва на Данаил Николаев, че е свършил работата си на военен министър и се оттегля от поста си. Но с възкачването си на трона Фердинанд го иска за военен съветник. Когато князът смята да встъпи в брак с Мария-Луиза Бурбонска генералът е почетен гост. След женитбата Данаил Николаев научава, че владетеля назначава по-незначителен по чин полковник, който да бъде негов наставник.
С пристигането си в Пловдив генералът получава писмо, че грешката ще бъде поправена, но той е наранен дълбоко. Направени са още опити князът да бъде извинен, но Данаил е категоричен в отговора си. През 1897 година обаче в дома на Николаев пристига министър-председателят Константин Стоилов и му обяснява за бушуващата ситуация в Македония. Загърбил всички обиди Данаил е назначен отново на служба. По-късно Фердинанд го назначава като свой генерал адютант. Скоро получава и титлата инспектор на пехотата.
През 1907 година генерал-лейтенантът Данаил Николаев е награден с най-големия орден „Св. Александър“ първа степен с брилянти. Оттогава той е всеизвестен като патриархът на българската армия. Но през 1925 година от атентата в църквата „Св. Неделя“ загива единственият му син Никола Николаев. През 1936 година цар Борис III възнаграждава Патриархът с най-висшия орден – орден „Св.Св. Кирил и Методий“. 1937 година Данаил Николаев получава покана от царя да бъде кръстник на бъдещият цар Симеон Сакскобургготски. Патриархът на българската армия умира на 29.08.1942 година в Банкя.
Спомените от Съединението:
Рескрипт от Фердинанд до Данаил Николаев:
“Драги ми генерал Данаил Николаев,
Бидейки убеден във Вашата любов към военното дело, във вашия патриотизъм и във вашето стремление за услужване на истинските интереси на Отечеството и на Армията, аз ви поверих преди четири години без никакво колебание важният пост министър на войната.
Показаната от вас през този четири годишен период неуморна дейност не малко допринесе за развитието на нашите въоръжени сили и за благоустройството на моята преданна армия.
Сега като се разделяме с вас, считам за приятен дълг да ви изкажа моята сърдечна благодарност за вашето черезвичайно трудолюбие при изпълнение на поверената ви задача.
Като запазвам бележит спомен от вашето сътрудничество,
Оставам вам винаги благосколонен
Фердинанд.“
„…Около средата на месец юлий 1885 год. в село Дермендере, до гр. Пловдив — днес преименувано Фердинандово, се събират няколко души пловдивски дейци в чифлика на пловдивския гражданин Кацигра. В числото на компанията между другите лица са били покойните днес Захари Стоянов, майор Паница и др. Тук в момент на веселие и под поривите на патриотически екстаз компанията провъзгласява съединението и в общия възторг дават няколко вистрела, с които привличат вниманието на властта, че става нещо необикновено; полицията узнава за това, изгонва компанията от селото и всичко временно затихва.
В това време пишещият настоящите редове бях дружинен командир на Втора пловдивска дружина…“ Из „Спомени по Съединението“
