Българската Бесарабска колония е образувана от емигрантите, които напускат българските земи след Руско-турската война от 1828-1829 г. Безнадеждни, хората оставят бащините домове, безсилни да гледат гибелта на събратята си. Но духът им не бе изтлял под тежката ръка на поробителите. Българското им самосъзнание пали сърцата им като факла и ги кара да горят за свободата си. Голяма част от бежанците са от Търновско. От тези емигранти е и Стоян Цонев – дядото на българския генерал Данаил Николаев.
Стоян Цонев бил трудолюбив и предприемчив човек и съвсем скоро след идването си в Бесарабия успява да купи земя и да напълни цял хамбар с жито. Скоро му се ражда син – Николай Цонев, роден в Болград. Със съпругата си Дария Цонева той има шест деца. Най-малкият е Данаил Николаев. Бъдещият генерал е роден на 30.12.1852 година в навечерието на Кримската война (след войната Бесарабия е дадена на Румъния).
Детството на Данаил Николаев минава спокойно. Основното си образование завършва в българското училище, а по-късно продължава образованието си в Болградската гимназия – „Св. Св. Кирил и Методий“. През 1858 година се създава първата българска гимназия в Болград издържана от средствата на българите. Училището е добре уредено. Учителите са грижливо подбрани, а за учениците идващи от цяла Бесарабия има пансион. Няма сведения младият Данаил да завършва пълния курс на обучението. Най-вероятно той напуска преждевременно гимназията за да постъпи на военна служба през 1871 г.
