Откриване и изследване

В продължение на много векове Слънчевата система е разглеждана в рамките на геоцентричния модел, който не позволява правилно разбиране на нейната същност и структура. С подобряване на методите за наблюдение се раждат и нови теории за Слънчевата система. Първата значима стъпка е направена от Николай Коперник, който предлага хелиоцентричния модел. Задоволително кинематично обяснение на движението на планетите е дадено малко по-късно от Йохан Кеплер, а Исак Нютон създава и динамичен модел на движението на небесните тела.Със започването на космическата ера, множество изследвания на обекти от Слънчевата система се извършват от космически апарати (предимно автоматични) на различни космически агенции. Първият апарат, достигнал до друго небесно тяло, е съветският Луна 2, разбил се на повърхността на Луната през 1959 г. Повърхността на Венера е достигната през 1965 г., на Марс – през 1976 г., на астероида 433 Ерос – през 2001 г. и на спътника на Сатурн Титан – през 2005 г.Следните космически апарати са се сближили с обекти от Слънчевата система или са ги изследвали от орбита: Маринър 10, сближил се с Меркурий през 1975 г.; двата апарата от мисията Вояджър, посетили Юпитер през 1979 г. и Сатурн през 1980 – 1981 г. Вояджър 2 посещава още и Уран през 1986 г. и Нептун през 1989 г. В началото на 21 век двата апарата се намират далеч зад орбитата на Плутон, на разстояние, по-голямо от 95 AU.

Как да премахнете тази реклама?