Астрономията
Астрономията е наука, изучаваща движението, строежа и развитието на небесните тела и цялата Вселена. Предмет на изучаване са системите и явленията извън пределите на земната атмосфера като Слънцето, планетите, астероидите, кометите, метеоритите,космическото пространство, звездите, галактиките и др.
Астрономията е една от най-древните естествени науки. Доисторическите култури са оставили след себе си такива артефакти с астрономическо предназначение като Стоунхендж. А първите цивилизации на вавилонците, гърците, китайците, индийците и маитеса провеждали методични наблюдения на нощното небе. След изобретяването на телескопа, развитието на астрономията се ускорява значително. Исторически астрономията е включвала астрометрия, навигация по звездите, наблюдателна астрономия, създаване на календари, и дори астрология. В наши дни професионалната астрономия често се възприема като синоним наастрофизиката.
В древността астрономията се е ограничавала с наблюденията и предсказването на движенията на видимите с просто око небесни тела. Библията съдържа информация (според религиозните представи) за положението на Земята във Вселената, както и за това както представляват планетите и звездите, като тонът е по-скоро поетичен, отколкото фактологичен. (виж библейска космология).Според древни индийски текстове, индийските астрономи са познавали 27 съзвездия, свързани с движението на Слънцето и са разделяли небето на 12 зодиакални участъка.
В Древна Гърция астрономията се развива, като е измислена системата за определяне на видимата величинана даден небесен обект. Аристотел смята, че Земята е центърът на Вселената и че всички небесни тела се въртят около Земята по кръгови траектории.
През Средновековието астрономията е един от основни седем предмета, изучавани в университетите, но наблюдателната астрономия в Европа се намира в застой чак до 16 век, когато работи Тихо Брахе. Но наблюденията процъфтяват в Персия и други части на ислямския свят. Персийският астроном от края на 9 векал-Фаргани изучава движението на небесните тела. Неговите трудове са преведени на латински през 12 век. В края на 10 век голяма за времето си обсерватория е построена близо до днешен Техеран от астронома ал-Кужанди, който наблюдава астрономически преходи на Слънцето над даден меридиан и изчислява наклона на земната ос спрямо еклиптиката. Също в Персия Омар Хаям реформира календара така, че той да има по-малка грешка от юлианския и по точност се доближава до григорианския календар. Аврам Захуто, живял през 15 век, адаптира основните резултати на астрономическата теория за нуждите на португалските мореплавателни експедиции.
