Загадките на космоса

Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континиум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него – планети, звезди, галактики и междугалактично пространство. Вселена може да се употребява като синоним на космос, свят или дори природа.
Изучаването на вселената е предмет на философията, както и науката космология, произлязла от физиката и астрономията, която се занимава с произхода, строежа и еволюцията на вселената. На всеки етап от развитието на човечеството е известна само ограничена част от вселената. С усъвършенстване на технологиите и методите на нейното изучаване, наблюдаваният обем става все по-голям. Метагалактика се нарича тази част, която е достъпна за наблюдения в настоящето или в непосредственото бъдеще. Използват се и термините позната вселена, наблюдаема вселена или видима вселена.

Трябва да се отбележи, че някои учени, които се занимават с космология, предлагат различна терминология и дефиниция, приемайки модела на мултивселената,[4], според който нашата вселена не е сумата от цялата енергия и материя, а просто една от многото отделни вселени, които могат да съществуват паралелно и независимо една от друга.

Търсене на Метеоритите се отнася до търсене на извънземни обекти, които достигат до повърхността на земята, след като са минали през земната атмосфера. Повечето метеорити са фрагменти от астероиди и комети, които пътуват из космоса.По-малката група се състои от парчета на планетите и техните естествени спътници, които се намират в космоса и са признаци от насилствените сблъсъци с големи астероиди и комети.
Тези метеорити са много търсени от търсачите на метеорити не само заради тяхната рядкост, но също така и за тяхната стойност: 10 грама парче на Марс може да ви донесе 10,000 $!

Стойността на метеорита също зависи от неговия състав, и метеоритите на някои класове са по-ценни от диамантите.Ако сте търсач на метеорити и се намирате близо до ледниците или ледени полета, имайте предвид, че самотните скали рядко се намират вградени в лед, и те може да бъдат рядък вид метеорит. Ето защо разработването на вашите умения за наблюдение е важно в търсенето на метеорити.
Някои музеи и университети може да ви заплатят от $ 200 до $ 5000 на грам за редки образец.
Повечето железни метеорити се продават или търгуват от $ 0.10 до $ 1.50 за грам, в зависимост от тяхното разнообразие, автентичност и размер. Подобно на самородното злато, цената се определя от пазара.
Във всеки случай, търсенето на метеорити е една вълнуваща (металдетектинг) дейност, тъй като метеоритите са по-оскъдни от златото, и намирането им е доста предизвикателна дейност.
Видове Метеоритите: Stone, Stony желязо и железни

Има три вида: метеорити, каменни, желязокаменни (каменни и желязо) и желязни.
Каменните метеорити са най-често срещаният тип, посочен като обикновени хондрити. Те се състоят от същия материал, от които формират планетите: минерали, богати на силиций и кислород, с по-малки количества от желязо, магнезий, и други елементи.
Има и друг тип каменни метеорити като Achondrites, които някога са били част от голям астероид. Achondrites идват от външната кора на астеорида.
Каменните метеорити/хондрити/ са основният вид метеорити които падат на земята, и това са повече от 90% от всички метеорити.Те идват основно от големия астероиден пояс който се намира между Марс и Юпитер.

Каменните метеорити са съставени главно от силикатни минерали. Има два основни видове каменни метеорити – хондрити и achondrites. И хондритите и achondrites са разделени на няколко подгрупи на базата на техния минерален състав и структура.
Най-често срещаният тип на каменисти метеорити са обикновените хондрити.
Chondrit е тип метеоритен камък / материалът/, от който се е образувала Слънчевата система, и се е променила малко в сравнение със скалните образувания на големите планети, които са били изложени милиарди години на геоложка активност. Те имат много за разказване за това как се е образувала Слънчевата система. Когато хондритите се изучават в тънка точка, анализа на връзката между различни видове минерали може да предостави информация за състава на праха от която се е образувала Слънчевата система, и тези физически условия (налягане, температура) на протопланетен диск, които са били в момента на образуване на системата.
Следващата група каменист метеорит – achondrites включват метеорити с произход от Марс иЛуната . В хода на еволюцията те са били подложени на висока температура, което означава, че в един момент се разтварят в магмата. Когато магмата се охлажда и кристализира, тя създава концентрични пластове и структури. Най-общо казано, achondrite е каменист метеорит, който се формира от разтопен материал от първоначалният им облик на произход; те напомнят базалти образувани магмени процеси в вътрешността на Земята. По този начин, aхондритите са диференцирани в структура,и губят значителна част от собствените си материали, включително метали, и, като правило, не съдържат хондрули.
Типичният каменен метеорит:

1. Отвън е черен или кафяв.
2. Отвътре представлява камък, съдържащ сребристи метални частици и/или ръждиви петна.
3. Обвит е от всички страни с тънка кора, по-тъмна в сравнение с вътрешността (разтопявана кора).

Дебелината на тази разтопявана кора е около 1 mm.

Iron Метеорит-Железни Метеорити.

Железните типове метеорити са се образували от металното ядро на астероида. Те също са редки, но не толкова редки, колкото Pallasites, които са само 5% от всички известни находки. Почти невъзможно е да се познаят железните метеорити от обичайните камъни, защото много често повърхността им е напълно разтопена и имат сивкав или кафеникав цвят.
Железните метеорити са изградени от желязо, съдържащ никел (от 4% до над 25%) и притежават едрокристална структура, получена при изключително бавно охлаждане.
Типичният железен метеорит:

1. Отвън е черен или ръждив.
2. Силно се лепи към магнит.
3. Отвътре представлява плътен сребрист метал (FeNi).
4. По повърхността си има едри, плитки, овални вдлъбнатини (наречени регмаглипти).

Широчината на тези вдлъбнатини (регмаглипти) е такава, че на една страна на метеорита могат да се наредят в редица примерно 10 от тях.

Stony-Железните метеорити са се образували от вътрешната кора на астероид и те имат почти равни количества от силиконова основа камък и желязо-никел като метал. Тип Stony-Iron включва Mesosiderites и Pallasite метеорити. Mesosiderites се състоят от около 50% желязо и 50% силикатни материали. Mesosiderites разпръсват малки частици от сребристо-бял цвят.

Pallasite Метеорит

Един от най-редките видове са Pallasites, метеорити, които се състоят от зрелищни и прозрачни кристали от оливин, полу-скъпоценен камък оливин, окачен в матрицата за никел-желязо. Те представляват само около 1% от всички познати метеорити паднали на земята.
Също така, търсачите на метеорити са винаги нащрек за кристали в своите метеорити, защото тези кристали могат да бъдат диаманти. Проучването, публикувано през 2006 г. установи, че тези диаманти са се образували от богат на въглерод космически прах в близост до въглеродни звезди при експлозия на свръхнова преди образуването на Слънчевата система.Тогава диамантите бяха включени в твърди тела, които впоследствие паднаха на земята като метеорити.
Такива диаманти се наричат импактни и са обикновено много дребни! Смята се, че са образувани при падането на метеорита на земята, когато налягането е огромно, температурата – също, тогава съдържащия се въглерод прекристализира и се превръща в диамант.

Молдавитът (Moldavite) е уникален стъклообразен кремнист минерал с метеоритен произход(такива небесни минерали се наричат тектити). Хипотезата е, че преди 15 милиона години е паднал на земята огромен метеорит в района на рекаVltava (на немски Moldau) в Чехия(днешна Молдавия), където при сблъсъка си със Земята и под въздействието на голямата температура, са се отделили късчета, които в резултат на преобразуване на кинетичната енергия, са се разтопили и са се разпръснали във въздуха на огромно разстояние в радиус в няколко стотин километра. Когато са изстинали са се получили подобни произведения на разтопен и втвърден кварц приличащи на кремък минерали, нарекли са ги Молдавити. Трябва да отбележим, че всички такива образования възникнали след сблъсък на метеорити с повърхността на нашата планета се наричат Тектити. На цвят е бутилково зелен или зелено кафяв, макар че има и рядко с непрозрачен и черен цвят, той е единственият минерал който се използва в бижутерията като естествено стъкло. Повърхността му е грапава с назъбена текстура, често го бъркат с Диопсида. Находища има в Австралия, Тасмания, Малайзия, САЩ, Колумбия и Перу. Това са много редки зеленикави прозрачни камъни, чиято цена е доста висока.Цената на някой образци може и да мине 1000 евро.

Метеоритът (в българския народен език се срещат словосъчетанията „огнебесгур“ — от огнена + небесна + сгур —, „божа сгур“, „божа огнесгур“, „небесна шлака“ и др.) е твърдо метеорно тяло с извънземен произход, паднало върху земната повърхност (или на повърхността на друга планета или спътник). Метеоритите са с неправилна многостенна форма, със заоблени ръбове, покрити с тъмна кора и вдлъбнатини. Имат размери от няколко милиметра до няколко метра, тежат от няколко грама до няколко тона. Биват железни (>90% метал), железно-каменни (~50% метал), каменни (<10% метал). Съдържат главно силиций, алуминий, желязо, калций и кислород. Метеоритите най-често падат поединично, тъй като са неразрушили се при навлизането си в земната атмосфера тела. При падането на големи метеорити се образуват метеоритни кратери.

Метеоритите са главно каменни или железни тела, които падат върху земята от междупланетното пространство. Те са остатъци от метеори, които не са успели да изгорят напълно при преминаването си през земната атмосфера. При падане на такова тяло се наблюдава интензивно светещ движещ се обект с видимо по-големи размери — това явление в астрономията се нарича болид. Това явление може да се наблюдава и денем. Падането е съпроводено и със силен звук (гръм). Интересен е фактът, че понякога нощем болидът може да освети местности с километри наоколо. От съпротивлението на въздуха метеорното тяло се забавя и неговата кинетична енергия преминава в топлинна и светлинна. В резултат на това повърхностния слой на метеорита и образувалата се около него въздушна обвивка се нагрява до няколко хиляди градуса. Веществото на метеорното тяло след кипване се изпарява и частично се разпръсква на много малки частици. Падайки почти отвесно на Земята, отломките на метеорното тяло изстиват и когато достигнат повърхността, те са само топли. На местата на падане си метеорите образуват вдлъбнатини (кратери), размерите и формата на които зависят от масата и скоростта на метеоритите.

За кометите се смята, че произхождат от облака на Оорт и че навлизат във вътрешните части на Слънчевата система след гравитационни въздействия на външни обекти, например съседните звезди. Когато дадена комета се приближи достатъчно към Слънцето, нейните външни слоеве започват да се изпаряват под въздействието на неговото лъчение. Потоците от газ и прах формират гигантска по размери атмосфера около ядрото на кометата наречена кома.

Слънчевата радиация и слънчевият вятър пораждат опашката на кометата. Тази опашка винаги сочи в посока обратна на Слънцето. Отделените газове и прах следват отличаващи се траектории, тъй като газовете се влияят силно от слънчевия вятър и биват издухвани директно в посока обратна на Слънцето, за разлика от праха, който в голямата си част остава по орбитата на кометата. Ядрото на кометата рядко е по-голямо от 50 km, но кометата може да бъде с размери сравними с тези на Слънцето. Кометната опашка може да се простира до 1 АЕ.

Комата и опашката могат да бъдат наблюдавани от Земята, когато кометата се приближи към Слънцето и ги освети. Праха също свети заради йонизация. Повечето комети са твърде бледи и могат да бъдат наблюдавани само с телескоп, но в рамките на едно десетилитие има няколко, които да са достатъчно ярки, за да се наблюдават с невъоръжено око.

Кометата (на старогръцки: κομήτης – с коса, космат) е малък астрономически обект в Слънчевата система, подобна на астероид, но съставена предимно от лед (въглероден диоксид, метан и вода), прах, скални частици и примеси от различни минерали.

Поради тази причина понякога кометите биват наричани „топки от мръсен сняг“. Когато е достатъчно близо до Слънцето, показва видима кома (тънка, размита, временна атмосфера), а понякога и опашка. Тези явления се дължат на въздействието на слънчевата радиация и слънчевия вятър върху ядрото на кометата.

Кометите се движат като правило по високоексцентрични елиптични орбити, чийто афелий често лежи отвъд орбитата на Плутон. Имат широк спектър на орбитални периоди, вариращи от няколко години до стотици хиляди години. Тези с малък период произхождат от Пояса на Кайпер, или свързания с него разпръснат диск, който се намира отвъд орбитата на Нептун. Тези с по-дълъг период произхождат от облака на Оорт – сферичен облак от ледени тела във външната Слънчева система, където температурите са достатъчно ниски да позволят съществуването на водата, метана и въглеродния диоскид в твърдо агрегатно състояние. Някои комети след многократни преминавания през вътрешната част на Слънчевата система загубват външния си слой от летливи елементи и в някои отношения са неотличими от астероиди.

Редки комети с хиперболични орбити минават веднъж през вътрешната част на Слънчевата система, след което биват изхвърляни в междузвездното пространство.

Кометите са наблюдавани още от древни времена и традиционно се считат за лошо знамение.

В миналото, преди наблюденията на тъмната енергия, космолозите разглеждат два сценария за бъдещето на Вселената. Ако масовата плътност е над критичната, Вселената ще достигне максимален размер и ще започне да колабира в Големия срив. При този сценарий Вселената отново ще става по-плътна и по-гореща, завършвайки в състояние, подобно на първоначалното.

Алтернативно, ако плътността е по-малка или равна на критичната, разширяването ще се забави, но никога няма да спре. Образуването на нови звезди ще се прекрати, докато Вселената става все по-малко плътна. Средната температура ще клони асимптотично към абсолютната нула. Черните дупки ще се изпарят. Ентропията на Вселената ще се увеличи до точката, в която от нея не може да бъде извлечена организирана форма на енергия, сценарий известен като топлинна смърт. Нещо повече, ако съществува протонен разпад, тогава водородът, преобладаващата форма на барионна материя във Вселената днес, би изчезнал, оставяйки само радиация.

Съвременните наблюдения на ускорено разширение довеждат космолозите до Ламбда-CDM модела на Вселената. Той съдържа тъмната енергия под формата на космологична константа. Тя кара все по-голяма част от днешната видима вселена да преминава отвъд нашия хоризонт. Не е известно какво ще стане след това. Теорията за космологичната константа предполага, че само гравитационно свързаните системи, като галактиките, биха останали заедно и те също биха претърпели топлинна смърт, докато Вселената се охлажда и разширява. Други теории за т.нар. фантомна енергия, предвиждат, че в крайна сметка галактическите струпвания и може би дори самите галактики, ще бъдат разкъсани от засилващото се разширение в т.нар. Голямо разкъсване.

Големият взрив е космологична научна теория, описваща ранното развитие на Вселената. Разширяването на Вселената, което следва от уравненията на общата теория на относителността, бива потвърдено с наблюденията за раздалечаване на галактиките. Екстраполирайки назад във времето стигаме до извода, че Вселената трябва да е била или много малка, или дори да е била събрана в точка – т. нар. сингулярност. Теоремата на Хокинг-Пенроуз показва, че от уравненията на общата относителност следва, че такава точка даваща начало на пространството и времето трябва да е съществувала. Естествено следствие от това е, че в миналото Вселената е имала по-висока температура и по-висока плътност. Терминът „Големият взрив” се използва както в тесен смисъл за момента, в който започва разширението на Вселената (закон на Хъбъл), така и по-общо за преобладаващата днес космологична концепция обясняваща произхода и еволюцията на Вселената.
Терминът Големият взрив (на английски Big Bang) е въведен през 1949 от Фред Хойл в радиопрограма на BBC. Хойл не поддържа теорията, а се опитва да ѝ се присмее.
Едно от следствията на Големия взрив е, че условията в днешната Вселена са различни от тези в миналото или в бъдещето. Съгласно този модел Джордж Гамов предвижда, през 1948, че от ранната гореща фаза на Вселената трябва да е останало остатъчно лъчение, което трябва да има спектър на абсолютно черно тяло и да идва от всички посоки на небето. Така нареченото реликтово излъчване е открито през 60-те години на XX век от Пензиас и Уилсън и служи за потвърждение на теорията на Големия взрив срещу основната ѝ алтернатива, теорията за устойчивото състояние.
Според теорията за Големия взрив преди 13,7 милиарда години Вселената е в безкрайно плътно състояние с огромна температура и налягане. За първите 10-33 секунди от съществуването на Вселената няма задоволителен физически модел. Общата теория на относителността предвижда гравитационна сингулярност, където плътността става безкрайна. За разрешаване на този парадокс е нужна теорията на квантовата гравитация. Разбирането на този период от историята на Вселената е сред най-важните неразрешени проблеми на физиката.

Към 24 февруари 2005 г. от общо 277 090 малки планети с изчислени орбити за 99 906 астероида орбиталните параметри са известни достатъчно добре, за да бъдат регистрирани, и от тях на 12 198 са дадени имена (598 астероида имат имена изискващи допълнителни определения). По-голямата част от откритите астероиди се намират в астероидния пояс между Марс и Юпитер в относителни нискоексцентрицитетни орбити. В пояса се изчисляват от 1,1 до около 1,9 млн. астероида с диаметър над 1 km и милиони по-малки.
Според текущите изчисления общият брой на астероидите в Слънчевата система е няколко милиона. Най-големият астероид е 1 Церера с диаметър от 932 km. Два други астероида – 2 Палада и 4 Веста, имат диаметри от приблизително 500 km. 4 Веста е единственият астероид в астероидния пояс, видим с невъоръжено око. В редки случаи астероиди, пресичащи земната орбита, са видими с невъоръжено око, като астероида 99942 Апофис. Общата маса на астероидите от пояса се изчислява на 3,0-3,6 × 1021 kg или около 4% от масата на Луната. От таза маса теглото на 1 Церера се изчислява на 0,95 × 1021 или около 32% от общото тегло. Като прибавим следващите три най-масивни астероида: 4 Веста (9%), 2 Палада (7%), и 10 Хигия (3%), четирите обекта представляват 51% от целия астероиден пояс.
Различни класове астероиди са открити извън пояса. Близкоземните астероиди имат близки до земната орбити. Троянските астероиди са гравитационно заключени в синхронизация с Юпитер, съпътстващи планетата в нейната орбита. Няколко троянски астеродиди са открити и в орбита около Марс. Предполага се, че близо до Слънцето, около орбитата на Меркурий, се намира група от астероиди, наречени Вулканоиди, но досега те не са открити.

Астероид (от старогръцки ἀστήρ – звезда и εἶδος – като, във формата на) е неголямо планетоподобно небесно тяло на орбита около Слънцето. Астероидите се смятат още за малки планети или планетоиди, с размери, много по-малки от тези на същинските планети.

За повечето астероиди се смята, че са останки от протопланетарния диск преди 4,5 милиарда години, от който са формирани планетите, но не са погълнати от тях или изхвърлени извън Слънчевата система.Някои астероди имат собствени спътници. Почти всички астероиди се намират в астероидния пояс, на елиптични орбити между тези на Марс и Юпитер.