Космосае

Думата вселена на английски Universe идва от старофренски Univers, производна на латинската universum.^[5], която в превод означава „всичко се върти като едно“ или „всичко се съедини в едно“.^[6] Може да се счита и като превод на гръцката дума за вселена περιφορα, „нещо, което се върти в кръг“.^[7] Този израз има връзка с модела на вселената на древните гърци, според който материята е разположена в концентрични сфери, които се въртят около общ център – Земята.

На български език думата вселена идва от старобългарски (въсєлѥнаѩ)^[8], с произход от старогръцки ойкумен^[9] (на старогръцки: οἰκουμένη), с основа οἰκέω, „населявам, обитавам“. Най-честите наименования за вселена, давани от древните гръцки философи идват от всичко (το παν), цялото (το ολον) или подредбата (κόσμος)

Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континиум, в който съществува Има още →

Терминът астероид, значещ „подобен на звезда“ (от гръцки астер – звезда и едиос – форма, вид), е използван за първи път от сър Уилям Хершел скоро след откриването на втория астероид 2 Палада през 28 март 1802 г. от Хайнрих Вилхелм Олберс. За разлика от всички други открити до момента планети, чиито диск е видим, астероидите са точкови обекти, приличащи на звезди. Уилям Хершел обаче също прилага термина и към малките спътници на газовите гиганти. Първата научна публикация, използваща „астероид“ в заглавието, е издадена през 1840 г. от Георг Адолф Ерман.

Астероид (от старогръцки ἀστήρ – звезда и εἶδος – като, във формата на) е неголямo планетоподобно небесно тяло на орбита около Слънцето. Астероидите се смятат още за малки планети или планетоиди, с размери, много по-малки от тези на същинските планети.