Това е сайт за Вселената и Слънчевата система.

Слънчевата система е част от галактиката Млечен път — спирална галактика с диаметър от около 100 000 светлинни години, съдържаща около 200 милиарда звезди. Слънцето е типична за Млечния път звезда. Продължете да четете Галактическа орбита →

Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и небесните тела, обикалящи около него — планети, планети джуджета, спътници, астероиди, комети, междупланетен прах и газ. Всички те са образувани при разпадането на молекулярен облак преди около 4,6 милиарда години. Продължете да четете Слънчева система →

Най-големият метеорит, Хоба (назован по местността, в която е бил намерен) югозападна Африка през 1920 г., е железен и масата му е около 60 тона, а обемът ок. 9 m³. Поради своите размери той все още се намира там. Метеорити с такива големи размери падат на земята много рядко. Обикновено масата им е от няколкостотин грама до няколко килограма. Обикновено метеоритите са съставени от същите химически елементи, каквито има и на земята. Това са основно следните 8 елемента: никел, магнезий, желязо, силиций, сяра, алуминий, калций и кислород. Съдържат и други елементи, но те се срещат в много малки количества. Свързвайки се помежду си, тези елементи образуват различни минерали, повечето от които ги има и на Земята, но понякога се срещат и метеорити с неизвестни за науката минерали.

Метеоритът е твърдо метеорно тяло с извънземен произход, паднало върху земната повърхност (или на повърхността на друга планета или спътник). Метеоритите са с неправилна многостенна форма, със заоблени ръбове, покрити с тъмна кора и вдлъбнатини. Имат размери от няколко милиметра до няколко метра, тежат от няколко грама до няколко тона. Биват железни (>90% метал), железно-каменни (~50% метал), каменни (<10% метал). Съдържат главно силиций, алуминий, желязо, калций и кислород. Метеоритите най-често падат поединично, тъй като са неразрушили се при навлизането си в земната атмосфера тела. При падането на големи метеорити се образуват метеоритни кратери.

Поради отдалечеността си от Слънцето, Нептун получава много малко слънчева енергия. Повърхностната температура на планетата е −218 °C (55 K). Тя обаче изглежда има вътрешен източник на топлина, за която се смята, че е останала още от акрецията на младата планета и която бавно се разсейва в околното пространство. В атмосферата на Нептун бушуват най-бързите ветрове в Слънчевата система — до 2000 km/h, които вероятно се подхранват от потока топлина от вътрешността на Нептун.

Нептун е осмата планета от Слънчевата система и  най-външният газов гигант в нея. Тя е четвъртата по размери и третата по маса. Нептун е най-отдалечената от Слънцето планета. Носи името на римския бог на морето Нептун. Символът на планетата е стилизирано изображение на тризъбеца на Нептун (♆). Продължете да четете Нептун →

Атмосферата на планетата съдържа основно водород и хелий, както и вода, амоняк и метан заедно със следи от други въглеводороди. Атмосферата на Уран е най-студената в Слънчевата система с минимална температура −225 °C. Облаците са структурирани на слоеве, като по-ниските съдържат много вода, а по-високите метан.

Уран е седмата планета от Слънчевата система. Тя е газов гигант и е трета по размери и четвърта по маса в Слънчевата система. Уран носи името на бога на небето от древногръцката митология Уран. Нейният астрологичен символ е ♅, а за астрономически цели се ползва символа . Продължете да четете Уран →

За атмосферата на Сатурн са характерни облачни пояси, подобни на тези на Юпитер, но много по-бледи и по-широки в областта на екватора. Облачните пояси на Сатурн за първи път са изследвани от апаратите Вояджър. Впоследствие обаче увеличението в разделителната способност на земните телескопи (виж също телескопа Хъбъл) позволява тези пояси да се наблюдават и от Земята. Продължете да четете Атмосферата на Сатурн →