Централен Балкан е един от трите национални парка в Република България. Той е разположен в СреднаСтара планина. Надморската височина варира между 500 и 2376 м като най-ниската точка е разположена близо до гр. Карлово, а най-високата е връх Ботев — най-високият връх в Стара планина. На територията на Националния парк са обявени 9 резервата, които покриват обща площ от над 20 000 хектара. Тези резервати са„Боатин“, „Царичина“, „Козя стена“, „Стенето“, „Северен Джендем“, „Пеещи скали“, „Соколна“, „Джендема“ и„Стара река“.
Релефът на Национален парк „Централен Балкан“ е силно разчленен. Високите планински върхове се редуват с дълбоки долини и каньони. Произходът на релефа на Стара планина е оформян през времето, както от ендогенните, така и от екзогенните релефообразуващи сили. Основните видове скали, от които е изградена основата на Националния парк са южнобългарски гранити, пясъчници и кристалинни шисти. Открити са признаци, че на надморска височина над 1800 m в образуването на релефа на планината в миналото са участвали и ледници.
Скални образувания и отвесни каменни масиви заемат над 2000 хектара от територията на Парка. Това представлява около 3% от цялата му площ. Сред обектите, обявени за скални феномени, са Скален мост,Маркова дупка и Калчови камъни. Особено красив е районът на резерватите „Северен Джендем“ и „Джендема“. В тях на едно място се намират скални образувания, отвесни скални стени и вековни горски масиви. Паркът предлага голямо разнообразие от долини, каньони и ждрела. Някои от най-известните са Тъжанското ждрело, долината на река Соколна и др.
Карстът обхваща малка част от защитената територия, но за сметка на това карстовите райони в тук предлагат голямо разнообразие от пещери и пропасти. Един от най-големите карстови райони в Националния парк се намира на територията на резерват „Стенето“. Тук се намира и Райчовата дупка, която е най-дълбоката пропастна пещера в България – 377 m.
