Прабългарите през 5-6 век били разделени на две големи групи — кутригури, западно от река Дон и утигури, източно от нея. През 632 г. по времето на хан Кубрат (Курт), от рода Дуло, част от прабългарските племена създават голям военно-племенен съюз – Стара Велика България. Кубрат изпраща пратеници в двора на византийския император Ираклий. Императорът дава на прабългарския владетел титлата патриций и му изпраща скъпи дарове.
Съдбата на хан Кубрат е необикновена – като младеж прекарал няколко години в Константинопол, където приел християнството. Поради знатния си произход Кубрат бил от могъщия владетелски род Дуло – той бил допуснат до най-близкия кръг на император Ираклий. Двамата станали приятели, а по-късно и съюзници до края на живота си. Завърналият се в родните си земи Кубрат бил провъзгласен за хан и освободил българските племена от властта на аварите. Така край северните брегове на Черно море възникнала мощна държава, наречена от гръцките историци Стара Велика България. За първи път всички български племена се подчинили на един владетел. През 635 г. византийският император признал новата държава, като сключил мирен договор с Кубрат. Към края на управлението на хана от изток се появили нови нашественици – хазарите. Кубрат загинал в битка с тях. около 660-665г. Завещава на своите синове да не се разделят, за да „не робуват на друг народ“. След него в продължение на три години управлява най-големият му син – Безмер (Батбаян, Баян). а четирима от синовете му потърсили нови земи за заселване на прабългарите.
