Самуил не бил от царски род – баща му управлявал една от българските области с център Средец София). След 971 г., когато византийците завладели източните части на българската държава, Самуил се утвърдил като най-могъщия болярин в свободните български земи. В продължение на повече от четиридесет години той водел войни с империята. Предприел много успешни походи в Мизия, Тракия и дори дълбоко в територията на днешна Гърция.През 985 г. превзел град Лариса. В отговор император Василий II обсадил неуспешно София, но на връщане бил разгромен отбългарите в битката при Траянови врата (986 г.). След тази победа Самуил освободил старите български столици – Плиска и Преслав, и възстановил целостта на държавата. През 997 г. българският патриарх тържествено го увенчал с царската корона. На следващата година цар Самуил подчинил и сърбите на запад. България отново се превърнала в могъща държава, граничеща с три морета – Черно, Бяло и Адриатическо.
