Неукротимият завоевател
Цялото управление на хан Крум – от 802 г. до 814г., преминало в успешни за България войни. През 805 г. той победил аварите и удвоил територията на държавата. Западната й граница достигнала река Дунав при град Пеща (днешна Будапеща). Хан Крум предприел и успешни атаки на юг, като през 809 г. превзел Сердика (София).
Византийският император Никифор I Геник събрал огромна армия и през 811 г. , като успял след две сражения да превземе и опожари столицата Плиска.При отстъплението си обаче византийската войска била унищожена от българите в един от проходите на Стара планина- Върбишки проход .
На следваща година Крум превзел Месембрия (Несебър). През 813 г. войските на хана отново разгромили византийската армия и достигнали стените на Константинопол. Българският владетел се завърнал в земите си и започнал мащабна подготовка за обсада и щурм на византийската столица. Била събрана елитна армия от 30 000 бойци. Обсадните съоръжения трябвало да бъдат превозени в 5000 коли, обковани в желязо, теглени от 10 000 вола. Хан Крум не успял да извърши своя велик поход, защото на 14 април 814 г. починал внезапно. Той оставил на наследниците си държава, която била една от трите велики сили в Европа – наравно с империите на Карл Велики и Византия.
Хан Крум остава в българската история и със създаването на първите писани закони. Поставя се началото на централизация в управлението на държавата.
