Златният век
Цар Симеон – третият син на княз Борис, бил подготвян
от юношеските си години за висш духовен сан. Баща му го изпратил в столицата на Византия, където в прочутатат Магнаурска школа младежът изучавал класическа гръцка литература, музика, астрономия и математика. Но съдбата на младия принц се променила внезапно – на Преславския събор през 893 г. Симеон бил провъзгласен за български княз. Младият владетел се изявил като блестящ пълководец и политик,спечелил решителни победи срещу Византия и нейните съюзници. През 913 г. Симеон обсадил Константинопол и след като получил признание на титлата си „Цар“, приел да сключи мир . Четири години по-късно на 20 август 917 г., той отново разгромил византийците при голямата битка при река Ахелой. След тази победа архиепископът на българската църква бил издигнат в най-висшия духовен сан -патриарх. България достигнала върха на политическото си могъщество и се изравнила по сила и престиж с Византийската империя. Заради победите си цар Симеон е
единствения български владетел, наречен Велик▲ След смъртта на цар Симеон (27май 927 г.) Византия официално
потвърдила царската титла на наследника му. При управлението на цар
Петър (927-970 г.) България била силна и богата държава. Предмети
от златно съкровище, намерено в Преслав, говорят за изтънчения вкус
на българската аристокрация.
При Цар Симеон столицата е преместена от Плиска във Велики Преслав. Цар Симеон завоюва нови територии и разширява България до Черно, Бяло и Адриатическо море. Настъпва Златният век на българската култура. Българската църква придобива патриаршеско достойнство, признато от Византия (927). Страната се превръща в една от най-могъщите държави в Европа. Появяват се и нови учения, като богомилството, което от България се разпространява и в други страни. То е познато в западните държави като учение на албигойците и катарите
Битката при река Ахелой 917. г
