Мачу Пикчу е едно от чудесата на света и една от най-популярните в цял свят културно исторически забележителности. Мачу Пикчу представлява сравнително неголям архитектурен комплекс, останки от отминалото величие на една значима цивилизация, който се намира в земите на днешната държава Перу. Построен от инките през 15 век, Мачу Пикчу днес е включен в списъка със световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Известен още като „Изгубеният град на инките“, Мачу Пикчу е разположен при 2 430 метра надморска височина в Андите, на 
112 км от Куско в подножието на Свещената долина на инките.
В действителност Мачу Пикчу не свечатлява с грандиозни размери, като той е бил един малък град. В него са издиганти не повече от 200 строителни съоръжения, представляващи в най-общ вид храмове, резиденции, складове и други помещения. По-голямата част от тези постройки са издигнати от прецизно обработени камъни и плътно прилепнали една в друга плочи. Светилището на комплекса Мачу Пикчу е разположено при средна надморска височина 2350 метра, като е на площ от 325 кв. метра. Според специалистите в Мачу Пикчу са живяли не повече от 1 200 души. Инките в Мачу Пикчу са се прекланяли пред бога на Слънцето – Инти. Препитавали се главно с отглеждането на селскостопански култури на специално изградени за целта тераси.
Древната крепост на инките Мачу Пикчу е открита случайно през 1911 година и оттогава насам е един от най-интригуващите археологически обекти и туристически забележителности. Заслугата за откриването на Мачу Пикчу е на американския археолог Хирам Бингъм, който се натъква на комплекса случайно по време на експедиция.
Някога Мачу Пикчу е бил част от огромен комплекс от крепости, които инките използвали за защита от набезите на индианците, идващи от джунглата. Основно Мачу Пикчу е разделен на четири части. Северозападната е разположена в района, който вероятно се е използвал за религиозни цели. Именно там се намират и т.нар. Свещен площад, както и храмът на „Трите прозореца“, „Свещеният храм“, „Имението на свещениците“. Тук също така е изградена слънчевата лаборатория, благодарение на която инките можели да определят годишните сезони и часа по сенките, които слънцето оставя върху камъните.
В североизточната част на Мачу Пикчу най-вероятно са били разположени по-големите жилищни сгради от комплекса. В югозападната част пък е било мястото за наблюдателната кула и още няколко сгради. Близо до многобройните тераси за селскостопански цели са изградени най-малките и скромни сгради, стоящи на малки и тесни улички. В най-долната част на терасите на Мачу Пикчу е гробницата.
