Германски учени установиха отчасти защо някои храни като шоколада и чипса, не могат да се приемат в малки количества.

Макар някои да наричат това просто лакомия, другото име на това състояние е “хедонична хиперфагия”, заяви германският учен д-р Тобиас Хох. “Това е научният термин за прекомерно ядене за удоволствие, а не поради глад”, допълни той. “Това е преяждане за развлечение, което може да се случи почти на всеки в определен момент от живота му, а хроничната форма е ключов фактор за епидемията от наднормено тегло и затлъстяване”, обясни д-р Хох.

Изследователят и неговият екип от университета Ерланген в Нюрнберг сканирали мозъците на мишки, докато ядели или чипс, или смесица от мазнини и въглехидрати на прах, или пелети. Мишките се нахвърляли най-много на чипса, въпреки че смесицата от мазнини и въглехидрати съдържала същия брой калории. Стандартните пелети били най-непопулярната храна.

“Ефектът от картофения чипс върху мозъчната дейност и храненето може да бъде обяснен частично от съдържанието му на мазнини и въглехидрати. Но трябва да има и нещо друго в чипса, което го прави толкова желан”, заяви д-р Хох. Смята се, че високите нива на мазнини и въглехидрати изпращат сигнали на удоволствие към мозъка, което кара хората да прекаляват с калорични храни. Снимки от магнитен резонанс показали, че центровете на наградата и пристрастяването в мозъка на мишките били най-активни, когато ядели чипс.

Количеството приемана храна, сънят, активността и движението също били стимулирани по различен начин от чипса в сравнение с другите храни. “Трябва да има нещо специално в чипса, което да предизвиква интереса на мишките”, казва д-р Хох. Според една от теориите в закуските и сладкишите вероятно има съставки, които стимулират центровете на наградата в мозъка. А отделните хора имат различна чувствителност към тези сигнали, което обяснява защо някои са по-склонни да прекаляват с храната от други, смятат учените.

Водата е живот! Това сме го чували не веднъж, знаем и много добре, че колкото повече приемаме от ценната течност, толкова по-добре. За здравето, за тонуса, за красотата, за младостта, за енергията ни…

Сигурно сте наясно и какъв е препоръчителният минимум вода на ден? Поне 1,5 литра, нали така? Но знаете ли как точно да приемате тази вода? Не едно, а много проучвания доказват, че не само консумацията на прозрачната течност е важна, но и времето, в което я пиете. Така тя е много по-здравословна, отколкото ако я приемате безразборно.

Ето кога е най-добре да се пие вода!

Сутрин, след събуждане

В началото на деня е препоръчително да изпиете поне 2 чаши с вода! Така ще се заредите с енергия и тонус и най-важното – ще активирате органите си. Още повече, че през нощта тялото се дехидратира и така ще дадете на организма си добър старт на деня.

30 минути преди хранене

Свикнали сме да пием водата докато се храним, но 1 чаша преди да си хапнете нещо може да е много полезна за храносмилането.

Преди душ или лягане

1 чаша вода преди душ намалява кръвното налягане, както и риска от инсулт и сърдечен пристъп. Същото въздействие има и чаша вода преди лягане.

Е, това е! Не е трудно за спазване, нали? И само да ви припомним – можете да пиете вода и във всякакви други случаи. Както е казал Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече!“.

Начинът ни на хранене е определящ за начина, по който се чувстваме. Включително влияе и на способността ни да сме концентрирани, работоспособни и енергични. Следните трикове, прилагани в ежедневието, помагат:

1. Много боровинки

Ако редовно похапвате боровинки – пресни или под формата на сладко например, ще помогнете не само на зрението си, но и на способностите си да запомняте и да учите.

Вкусен вариант е да намажете препечена филийка с извара и да настаните отгоре няколко боровинки. Или пък разбъркайте плодчетата или сладкото от тях (представяте ли си, ако дори е домашно приготвено!) и получавате изключително приятен десерт.

2. Риба

За рибата е ясно. От малки ни повтарят, че тази храна ни прави умни и паметливи. Сьомгата е сред най-полезните в това отношение. Макар и с малко по-висока цена, тази риба си заслужава всеки лев – освен богата на разнообразни полезни вещества, е и една от най-апетитните.

3. Желязо

Редовната консумация на съдържащи желязо храни е много важна. Ако прекалявате с тях, това няма да ви направи по-умни, но дори и при лек дефицит на желязо, веднага ставаме по-разсеяни и неработоспособни. За да не допускате тази алтернатива, не пренебрегвайте боба и лещата, зелето, спанака, яйцата, кашуто, магданоза и копъра. Любителите на месото спокойно могат да изберат да приемат желязо, приготвяйки си свински черен дроб, пилешки дробчета или телешка пържола.

4. Вода

Храната е важна, а водата още повече. Недостатъчният прием на вода ви гарантира проблеми с паметта, вниманието, движенията. Изследвания дори са показали, че когато на студентите се разрешава да внасят бутилка с вода в залата, в която се провежда изпитът им, представянето им е по-добро. Препоръчително е да се пият поне по 2-3 литра вода на ден, а за решилите да отслабват, за спортуващите или склонните към по-обилно потене – приемът е нужно да бъде дори повече.

Знаехте ли, че още римляните и древните гърци са миксирали зеленчуци с дресинг и, без да подозират, са дали основата на днешната салата? В една от 1699 година пък британецът Джон Евелин окуражава своите събратя да започнат да похапват сурови зеленчуци.

Известно е също така, че кралица Мария Стюарт активно похапвала варена целина, трюфели и твърдо сварени яйца с горчичен дресинг… преди да бъде осъдена в държавна измяна и обезглавена.

Щатите обаче са тези, които популялизират салатата в края на 19 век. Останалата част на света ги следва, и така салатата става световноизвестно блюдо през втората половина на миналото столетие.

Днес салатата безспорно е едно от най-разпространените и предпочитани предястия.

Нейните разновидности са толкова много, колкото хора има на планетата! Макар и леко да преувеличихме, истина е, че всяка рецепта за салата може да бъде модифицирана спрямо личните предпочитания на нейния кулинар.

Именно с тези модификации се раждат все повече рецепти, попадащи в обширната и безкрайно контрастна фюжън кухня.

Ако обаче сте балканци до мозъка на костите си, винаги ще предпочетете класическите варианти на шопската, гръцката или сръбската салата.
Салата Табуле пък е подходяща за любителите на арабската, в частност ливанската, кухня. Кой би предположил, че комбинацията от булгур (понякога кускус), домати, краставици, ситно нарязани магданоз, мента, лук и чесън + дресинг от зехтин, лимонов сок и сол, е толкова печеливша?

Друга световноизвестна свежест е салата Цезар. Какво участва в нейното приготвяне, научете тук. А ако просто не може да се наситите на салати и всеки ден опитвате нова, редовно кликайте върху Рецепти и избирайте „салата“ от падащото меню на Тип ястие.