Смята се, че хора, на които не им достига топлина в живота, си вземат по-често куче, отколкото котка. Защото кучетата са по-предани и привързани към стопаните си, а котките, както е известно, са си „самодостатъчни”. Как да изберете кучето, което ще е подходящо точно за вас?
За кого винаги си оставате най-добрата? Кой неизменно ви се радва – искрено и всеотдайно? Разбира се, любимото предано куче.
И ако се замисляте дали да не си вземете куче, знайте, че някъде на света има едно пухкаво същество с мокро носле, което чака точно вас.
Защото все пак ненапразно казват, че не ние избираме нашите малки любимци, а те нас.
Това, че кучетата приличат на своите стопани, вече не е повод за карикатури, а научно доказан факт.
Мастити психолози са проучили този въпрос и са публикували резултатите си в списанието на Американското общество по психология – Psychological Science. Трябва да се отбележи, че те съвсем не са открили Америка – с нашите питомци ни свързва прилика още от момента, в който дори само мечтаем за четирикракия приятел.
Подсъзнателно, по интуитивни канали стигаме до извода, че именно тази пъргава „бърсалка за под” или това флегматично „теленце” ще бъде наш любимец дълги години.
При избора на нов член на семейството е важно да се отчетат не само собственото желание и готовност да се пожертва досегашното разпределение на деня, но и обективни обстоятелства. Например размерът на жилището, работният график, съставът на семейството.
Разумната стопанка няма да доведе в малогабаритната гарсониера великан от рода на бернския зененхунд или нюфаунленда. Както и няма да изгони едно чихуахуа в колибка на двора, вързано с верига.
Решението е взето. Какво следва?
И така, вече сте се решили и споделяте своите планове с околните. Какво е най-вероятно да чуете от събеседниците си? Разбира се, нещо от рода на: „Но това е такава отговорност!” Последвано от: „Знаеш ли, че трябва да го разхождаш, няма да можеш никъде да мръднеш…”
Тези фрази не блестят с оптимизъм, но… ви съветваме да подходите към въпроса и от другата гледна точка – да помислите не за кучето, а за себе си.
Поставете си за цел да се наблюдавате един ден – в колко часа сте готови да станете? А ако е почивен ден? А ако е 1 януари? Имате ли наблизо специализиран магазин за храна на домашни любимци?
Ще ви стигне ли бюджетът, ако евентуално се наложи да включите в менюто на питомеца по-скъпо месо? Къде се намира ветеринарният кабинет?
И само в случай че тези въпроси не предизвикат у вас раздразнение и недоумение, можете смело да пристъпите към подготовка на бюджета, жилището и своя живот за появата на новото същество. По правило любовта към кучетата е семеен въпрос.
Ако вие, дори отдавна в детството си, сте имали пес, то придобиването на нов любимец няма да е голям стрес. Съвсем друг въпрос е, ако вашето общуване с кучета се е ограничавало до галенето на съседското паленце.
Психолозите твърдят, че да си вземеш първото кученце е равносилно на раждането на дете – по същия начин коренно се променят мирогледът, начинът на живот и характерът.
