Градът е наследник на селата Горняни и Долна Сингартия. От 1934 до 1951 г. Долна Сингартия се казваЖостово по името на генерал Константин Жостов, роден в село Гайтаниново^[1],а Горняни си запазва името. От 1951 г. селището носи името на българския революционер и социалистически деец Димо Хаджидимов. През 1959 г. към Хаджидимово е присъединено село Горняни (бивше Горна Сингартия)^[2]. Хаджидимово е обявено за град на 23 април 1996 г. с Решение на Министерския съвет.

Градът има продължително историческо съществуване. В античността там по течението на Места преминава важен път до централната за Балканския полуостров артерия Виа Егнация. В 1911 г. в местността Котубаре е открита каменна гробница с бронзови, сребърни и глинени съдове, сребърни и златни накити. Там е открита икона на св. Георги от Атанас Лазаров от село Горна Сингартия. В Горна Сингартия, където е намерена иконата, е построен манастирът „Св. Георги Победоносец“ в 1865 г., който е обявен за паметник на културата. В манастира е неформалното седалище на Неврокопския митрополит Натанаил, който от момента на избора си през пролетта на 1994 г. връща официалното седалище на митрополията от Благоевград в Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев). В близост до града се намира и параклисът „Свети Димитър“.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Горна Сенгартия (Gorna-Sengartia) е посочено като село с 59 домакинства и 28 жители мюсюлмани и 170 българи, а Долна Сенгартия (Dolna-Sengartia) – със 70 домакинства и 55 жители мюсюлмани и 165 българи^[3]. В 1889 г. Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Горна Сингартия като село с 63 български и 12 турски къщи, а Долна Сингартия – с 46 български и 24 турски къщи^[4].

В 1891 г. Георги Стрезов пише за селата:

.

Как да премахнете тази реклама?