Днешният административен център на община Банско е на мястото на селище, обитавано последователно от траки, римляни, византийци и славяни. Останките от антични крепости, тракийски надгробни могили, средновековни поселения, оброчища, църкви и параклиси в землището на града свидетелстват за няколко исторически епохи. В местността Старото градище, на около 4 км югозападно от града и в местността Юлен (по течението на река Дамяница) има останки от антични крепости. В близост до Старото градище са разкрити тракийски надгробни могили. В местността Доброкьовица, в погребение от ІІ век, са намерени остатъци от лекарствени препарати, комплект бронзови медицински инструменти и др. Предполага се, че средновековното селище е било в местността Света Троица. Югоизточно от Банско се намират останките от късносредновековните еднокорабни църкви “Св. Георги” и “Св. Илия” – паметници на културата.
Банско се обособява като селище през ІХ-Х в. от групирането на няколко махали. Под името Баниска се споменава в средата на ХVІ в. в османски регистър на джелепкешаните (овцевъдите). До ХVIII век банскалии са предимно животновъди и занаятчии, които разчитат на просторните пасища и богатите гори. По река Глазне се изграждат много воденици, дъскорезници, валявици, тепавици, табахани за щавене на кожи и др.
Произведените дърводелски, кожарски и железарски стоки имат просторен пазар по Беломорието, в Серско и Драмско. Конски кервани докарват обратно памук, риба, тютюн, маслини, необработени и обработени кожи. Предприемчивите банскалии разкриват търговски кантори в Будапеща, Виена, Лайпциг, Марсилия и Лондон. Банско се обособява като значителен търговски и занаятчийски център от нов, възрожденски тип. Замогват се големи родове, които не само пренасят културата на посещаваните страни в родината, но и изпращат децата си да учат в чужбина. Съприкосновението с богатата европейска култура оказва изключително плодотворно влияние върху духовния напредък на банскалии.
Подобрява се битът на хората, строят се здрави двукатни каменни къщи крепости с високи зидове и тежки масивни порти, с дълги стрехи от черна мура. Този архитектурен стил достига пълен разцвет през Възраждането. Обширните стаи са изписани с разноцветни рисунки със светски и религиозни сюжети, таваните са резбовани. Най-ранните къщи – Хадживълчовата, Хаджирусковата и Веляновата, са защитени с вътрешни скривалища (скриовници) и бойници. Функционално избистрена композиция и богата художествена украса характеризират Сирлещовата, Тодевата, Буйновата, Загорчината, Джиджевите, Златевите, Коювите, Стефановите къщи…
Зад дебелите стени протича животът на многобройна челяд, смущаван от време на време от съзаклятнически срещи на брадати четници и войводи. На една такава среща през 1896 г. в Сирлещовата къща Гоце Делчев – тогава главен учител в Банско, основава революционен комитет на ВМОРО с председател Димитър Тодев. На 5 септември 1903 г. в града е проведен конгрес на дейците от Разложка околия на Серския революционен окръг за подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. В него участват около 300 души от Банско, организирани в шест чети под ръководството на Борис Голев, Радон Тодев, Тасе Фурнаджиев, Милуш Колчагов, Костадин Колчагов и Саве Мехомийски. След разгрома на въстанието част от населението бяга в освободена България.
Банско е освободено от османско иго на 5 (18) октомври 1912 г., в деня на обявяването на Балканската война.
http://bansko.domino.bg/index.php?pg=138
