Драконите (лат.draco, гръцки drákon– змия) са гигантски влечугоподобни митични създания притежаващи магически сили. В някои други легенди се е смятало че люспите му са го защитавали от магии.

Продължете да четете Дракон →

Фениксът е митологична огнена птица, легенди за която могат да се открият в персийската, гръцката, римската, египетската, китайската, японската, корейската, индийска, славянска и други митологии.

Класическият Феникс (въпреки, че самото име най-вероятно е с асирийски произход) е роден от гръцки мит, който до голяма степен обединява елементи от всички изброени дотук култури, като в по-голямата си част стъпва върху египетската легенда. Фениксът е красива птица, подобна на паун или орел с огнено-златисто оперение. Гърците са вярвали, че Феникс живее в Арабия край прохладен извор. Всяка сутрин при пукването на зората тя се къпе в извора и пее толкова прекрасно, че Аполон, запленен от гласа ѝ, спира колесницата си (Слънцето), за да се наслади на песента ѝ. Фениксът се храни с утринна роса. Циклите на прераждане варират между 500, 1 461 и 12 594 години. Птицата е надарена със способността да се регенерира и поради това не може да бъде наранена. Но е самотна… В един отрязък от време може да съществува само една птица, тъй като се възражда от собствената си пепел. След изтичането на поредния жизнен цикъл Феникс си построява гнездо от най-благоуханна дървесина, канелени клонки и мирта и се самозапалва в него. Птицата и гнездото горят заедно, превръщайки се в пепел. От пепелта след три дни се възражда новата Феникс, млада и силна. Тя събира останалата пепел в яйце от смирна и отлита до Хелиополис, където полага яйцето на олтара на бога на Слънцето. За гърците Феникс е символ на възкресението (прераждането), безсмъртието, живота след смъртта, триумфа над бедствията, на огъня и живота, на новото начало, на божественото и Любовта. Във всички предания Фениксът е символ на Любовта.

Прилепите (Chiroptera) са разред дребни животни от клас Бозайници (Mammalia). Характерно за тях е, че предните им крайници са прераснали в крила. Прилепите са единствените бозайници, които могат да летят активно, макар че някои други видове са способни да прелитат на ограничено разстояние.

Разредът наброява около 1110 вида, около 20% от всички видове бозайници. Прилепите са разпространени по целия свят с изключение на някои откъснати острови, полярните райони и високопланинските области над границата на горите. В България се срещат около 30 вида от семействата Булдогови прилепи (Molossidae), Подковоносови (Rhinolophidae) и Гладконоси прилепи (Vespertilionidae).^[1]

Живеят до над 20 години. В повечето случаи раждат по едно малко на година и го кърмят един месец

Змиите (Serpentes) са студенокръвни безкраки влечуги, близки родственици на гущерите, с които спадат към един и същи разред — Люспести. Съществуват също така и няколко вида безкраки гущери, които външно наподобяват змии, но се различават от змиите по това, че гущерите притежават клепачи и външно ухо, които при всички видове змии задължително отсъстват. Подобно на останалите Люспести, змиите са амниотни гръбначни животни покрити с люспи. Много видове са с череп, имащ множество свободно скачени стави, свързани със силно разтеглива тъкан, което им помага за поглъщането на плячка, значително по-голяма от главата им.

Добре дошли в Мрежа от училищни сайтове. Това е първата ви публикация. Редактирайте я или я изтрийте и започнете с това!