Селимински не владее писмено български език. В своето завещание той отделя средства, за сметка на които съчиненията му да бъдат преведени от гръцки и обнародвани на родния му език. Многотомното издание, което се появява десетилетия след смъртта на автора, включва между другото неговите мемоари („Исторически спомен)“ и студията му „Българският църковен въпрос“, в която той се застъпва за черковно-национална независимост.
- Библиотека д-р Иван Селимински (превели Перикли Чилев
Паметник и Е. Пажева). Т.1 – 14. София, Държавна печатница (1904 – 1931)
- Д-р Иван Селимински, Избрани съчинения (ред. Н. Кочев, М. Бъчваров), София, Наука и изкуство (1979) [философски произведения]
- Д-р Иван Селимински, Съчинения (ред. Р. Димчева, Н. Кочев). София, Български писател (1989) [подборка]
