История

Годината е 1867 и завинаги ще се помни от поколенията, защото слага началото на най-старото училище в Тетевенска община. Първият учител – даскал Васил Тилов, повежда будните черновитчани към светското образование. Минали са само около 30 години от началото на светското образование в България,  а тук,  на село, будните черновитчани осъзнават необходимостта от образование и даряват имот,  средства,  време,  труд,  за да го има и днес училището. Освобождението,  войните от началото на 20 век не спират обучението. Желаещите за образование са много и затова през 1925 година малката четирикласна сграда е съборена и започва строителството на днешното училище. Училищното настоятелство в ония години е много силно. То подпомага строежа, търси дарения, активно се включва в училищния живот. Будни, родолюбиви черновитчани даряват за сегашната сграда и 5 декара имот, превърнат днес в спортна площадка и училищен двор. Желаещите за знание са много , но и много от децата живеят в отдалечени махали, отстоящи от училището по на повече от 10 километра , което налага откриването на махленски училища в Платуница, Зеленика, Остриля. Учителите не са изцяло местни, а идват от различни райони на Северна България. Дървените чинове с място за мастилницата и перодръжката и днес предизвикват умиление, когато ги погледнем. Все още в някои от чернивитските домове се пазят калема и таблата за писане от ония времена. В същите тези домове днес има таблети, компютри, интернет. Старите училищни книги от документацията на училището разказват много. В тях откриваме и естетиката на тогавашните учители, тяхната взискателност по отношение на знанията на учениците, прецизността при попълването им, изключителния краснопис. Класовете са огромни, по 30-40 ученика. И както днес, така и тогава е имало много знаещи и можещи ученици. В средата на 20 век, се построява днешният салон. През 1968 година е построено и открито общежитие, в което се настаняват децата от махалите и махленските училища замират. От 1985 година в училището се изучават народни инструменти в паралелки с ра зширено изучаване на музика.  Месеци след началото на учебната 1985/1986 година гайди , кавали, гъдулки и тамбури огласят училищния двор и околността на селото. Ентусиазирани преподаватели повеждат децата към необятния български фолклор и музика. За две-три години в училището е попълнен преподавателския състав с учители по музика. И тя, песента, се понася из необятния простор на планината, ширва се из класните стаи и училищния салон, бързо минава границите на общината и стига до национални и международни изяви. За кратко време в училището постъпват за обучение деца от цяла Северна България. Към 2012 година завършилите паралелки за разширено изучаване на народна музика в училището са повече от 400 ученика, като половината от тях са продължили образованието си в Средните музикални училища на страната – Плевен, Котел, Широка лъка. Подкрепа и методическа помощ училището получава от Музикална академия в град Пловдив. И през тази година проф.Досев от Музикална академия в Пловдив безвъзмездно предоставя нотни текстове и методика за обучение. Около 70 бивши ученици вече са дипломирани висшисти с музикално образование и продължават традицията като преподаватели по музика в нашето училище и в училищата на страната. Приятно е, гали самочувствието ни факта,  че по национални и международни конкурси наши възпитаници са ръководители на групи, заемащи призови места. Няма конкурс и фестивал, в който училището е участвало, и да не е спечелена награда. Редуват се общински, областни, републикански и международни участия и награди. Още през 1987 година училищният оркестър заема трето място в международен фестивал в Полша при много силна конкуренция. Успява да грабне и специалната награда за индивидуално изпълнение. Днес носителката на тази награда е лектор в училището. Конкурсите „Орфеева дарба”, ” Орфеево изворче”,  „Диньо Маринов”, „Руско Стефанов”, „Приятели на България”, „Малешево пее” и заетите призови места са доказателство за добре свършена работа.  Учениците на училището днес са поети, художници, лекари, учители, съдии, адвокати, музиканти. Професори и доценти в различни области на научното знание, обучавали се в първите осем години от образованието си в нашето училище, са гордост за учителите и селото. През последните 10 години 35 % от нашите ученици са продължили средното си образование след положен конкурсен изпит след седми клас и са постъпили в езикови, природоматематически гимназии и училища по изкуствата. Това е така, защото те са наши възпитаници, попили духа и атмосферата на родното училище, били са добри ученици на добри учители, в истинския смисъл на думата. Днес, когато хвърляме поглед върху извървения път на училището, с гордост можем да отбележим, че то е едно от старите огнища на просвета в страната и има славни традиции, че училището с чест носи името на своя патрон – ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ, защото неговото име е име на борец, вестител на новото и свободата, герой на априлската епопея, прекарал няколко дни от живота си тук, укривайки се в пещера в края на селото, превърнала се днес в любимо място за походи на учениците. Времето, в което живеем, изисква много от нас – усвояване на много повече и по разнообразни знания и умения, навици, съобразени с практическото им приложение в живота. Поддържаме традициите на училището, но не лежим на стари лаври и слава. Стремим се, не да бъдем в крак с времето,  а няколко крачки преди него,  да надскочим високо вдигнатата летва от нашите предшественици. Днес сме средищно и защитено училище, на целодневна организация, работещо по 2 проекта и три Национални програми. Този 145 годишен път е застлан с традиции, приемственост, обич към децата, но и с много търсене, с много фантазия и различност, с много всеотдайност, себераздаване и новаторство. Направеното не е малко, но то не задоволява и не може да бъде критерии за това какво трябва да строим утре, за да бъдем в крак с изискванията на времето.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *