След няколко години престой майката на Вазов – Съба му праща писмо, че баща му иска той да продължи търговията. Познайте какво – младежът Вазов изобщо не се интересува от сметки и числа, а от стихове и проза. През гимназиалните си години Иван пише много стихове, които ще бъдат публикувани след 10 години.
Минчо Вазов, строг човек, не е съгласен синът му да става поет или писател. Поради тази негова твърдост той го праща в Олтеница, Влашко при неговия чичо – също търговец, за да усвои занаят и да забрави своите наивни занимания.
Там младежът изучава румънски и издава свои творби на български във вестници и списания. Притиснат от средата и подтикнат от бунтовния младежки дух, младият Вазов бяга от къщата на чичо си и се отправя към Браила. Там го приютява един български кръчмар – Нено Тодоров, познат в историята с прозвището си Странджата. . По онова време в града е пълно с български емигранти, т.нар. хъшове. Вазов е изключително впечатлен от хората, с които се среща. У него се пробуждат силни патриотични чувства и любов към поробената майка България. Той слуша песните на хъшовете и тяхното неизмерно страдание, обречени да бъдат далеч от страната си. Много от тях са бивши хайдути, участници във въстания, а също и в битките на сърбите срещу османците. Писателят се среща и с една друга пламенна личност от онази епоха – Христо Ботев. Насъбраните емоции след всички тези преживявания подтикват Иван Вазов да пише още повече. Днес е добре позната повестта му „Немили-недраги“, в която описва живота на хъшовете.
Както можете да видите на снимката по – горе за Вазов е било много важно да остави нещо на поколенията занапред – за да помнят себе си, откъде произлизат, да помнят и него.
