За семейството на Вазов знаем, че майка му – Съба Хаджиниколова Вазова и баща му – Минчо Иванов Вазов имат 9 деца – Иван, Никола, Киро, Георги, Владимир и Борис, и две сестри – Анна и Въла и още един син – Михаил, който е убит през 1887г. Всички са женени, с изключение на Никола, който живее със съпругата си 9 месеца и остава ерген завинаги.
Всички братя и сестри се преселват в София, заедно с майка си Съба, но Киро, който е лекар, се мести по здравословни причини в Стара Загора. Най-възрастен е Иван (роден 1850 г.), Никола е само една година по-малък, а най-младият е Борис.
Иван Вазов живее под един покрив с майка си, с брат си Никола и сестра си Въла, женена, с едно дете момиче. Домакинството урежда Съба със съдействието на дъщеря си Въла, която след смъртта на майката поема изцяло грижата да наглежда дома на поета.
Хора, близки до Вазови разказват как Иван е срамежлив и затворен във себе си, но не се държи така пред семейството си. Там той излъчва една всеотдайна любов, защото много държи на тях.
Поне веднъж в седмицата цялото семейство се събира на вечеря, за да запазят своите отношения и да разкажат как е преминала седмицата. Иван, който е най – възрастен, има свой собствен по – широк стол, разположен срещу този на майка му. Баща му бива заклан повреме на Освободителната война и няма възможността да седне с тях на масата. Ако е жив, той би се гордял със сина си. Иван не обича да вика и да нарежда, въпреки че след смъртта на баща си, като най – голям от братята, той е глава на семейството. Вазов е човек с отстъпчив характер, но въпреки това семейството му много го уважава.
За Вазовци парите не са приоритет. Те се подкрепят в трудни моменти и не са материалисти. За тях най – важното е да прекарат време заедно, защото в онези времена днес си жив, а утре лежиш, пронизан с куршум от войната.
