Софийският период на Вазов започва през 1889г., когато той се преселва в София. По това време издава най-силните си критично-реалистични разкази, събрани в „Драски и шарки“ (в два тома). През 1895 г. тържествено е чествана 25-годишната му литературна дейност. Романът „Нова земя„ е посрещнат от критиката толкова отрицателно, че огорченият автор стига до мисълта да се откаже от писане.
След възстановяването на Народната партия Вазов се включва активно в нейната дейност и е избран за народен представител през 1894 и 1896 г. През 1897 – 1899 г. той е министър на народното просвещение в третото правителство на Константин Стоилов. След това се оттегля от активния политически живот, но през 1911 г. отново е депутат в V Велико Народно събрание.
Снимка от Софийския период на Вазов
През 1912-1918 издава 3 стихосбирки, с тематика на тогавашните събития -Балканските войни. Втората национална катастрофа приема мъчително, с чувството, че е дочакал разгрома на своя свят, но не изгубва вярата си в бъдещето на България. През 1920 г. тържествено е отпразнуван 70-годишният юбилей на Вазов, отдавна вече обявен за народен поет.
