Иван Вазов е не само надарен умствено, а и има богат опит в любовта. Той е имал 18 жени, извънбрачни и една законна- Атина Болярска, но не е оставил след себе си наследник. Интересното е, че любовните му афери започват, след като навършва 45г., но въпреки това той обича силно, както би могъл да обича един младеж.
За пръв път Вазов се влюбва, когато е на 19г. А жената, която обича наближава 30г. и се казва Катерина. Съпругът и Васил Кьороолу я грабва от Солун, оставя я на грижата на родителите си и заминава за Влашко. Младият творец крие една година и половина своята любов, докато събира смелост да признае чувствата си. Казва на родителите на Катерина, че ще и чете писмо от мъжа и. Когато отиват горе в стаята и, той признава чувствата си.
„Иванчо, като ме обичаш ти – и аз ще те обичам. Но сега нашите са на двора, и аз отивам на баня. Ела довечера да си поприказваме повече…” казва му тя.
На Катерина Вазов посвещава много стихове като ,,Стаята“. Поетът е още незряло момче, което не би могло да знае какво е истинска любов.
Единствената законна съпруга на Вазов е Атина Болярска. Тя е 10 години по – млада от писателя. Срещата помежду им е устроена от съпругата на белетриста Михалаки Георгиев– руската възпитаничка Магдалина, през 1890г.
Атина е много образована жена, завършила киевския Фундоклевски лицей за благородни навици със златен медал. Тя работи като учителка в Русе, а ,,Патриархът“е любимият и поет.
Малко след запознанството им в къщата на Георгиеви,които по – късно стават кумове на Вазовата сватба, се обсъжда бракът на младите влюбени. Атина впечатлява майката на поета – Съба, като рецитира ,,Епопея на забравените“ и така бракът бива приет.
Атина Болярска помага на съпруга си с творческите му проекти, а когато е нужно, го критикува. Малко след женитбата им Болярска решава, че интериорът в къщата трябва да се осъвремени в европейски модерен стил. Това не се харесва на майката на Вазов -Съба, която е живяла по патриархален модел. Тя се притеснява, че прищявките на новата и снаха могат да повлияят лошо на творчеството на нейния син. Поради тази и други причини през 1892г. на 17 януари майката на Вазов гони Атина от дома си. Горкият Вазов. Той умира женен. Така и не се развеждат с Болярска, като тя получава 483 хил. лева наследство от поета след смъртта му.
След раздялата с Атина той е тъжен и унил, докато не среща ,,своята муза“ -Евгения Марс.
Една от най – големите ,,любови“на Вазов е Евгения Бончева по – известна като Евгения Марс. Според близките му той е обсебен от нея. Вазов и посвещава повече от 70 стихотворения. Когато е на почивка с родителите си, той се оплаква, че писмата и са твърде кратки, а времето, което я няма твърде дълго. Поетът не може да издържи и ден без да види своята ,,Женичка“, както я нарича той. Той я нарича ,,царицо“ и ,,величайша музо“, а тя ,,гений“ или ,,княже“. Явно любовта им наистина е била голяма и неприкосновена.
Срещат се за първи път през 1905г., като Вазов е на 55, а Евгения на 28. Въпреки голямата си разлика те много се обичат. Тя превежда от френски и руски, пише стихове, разкази и пиеси и е много интелигентна. Мечтата и е да се запознае с Вазов, да му изрази почитта си, а той да и помогне в литературните и опити.
Втората им среща също е случайна. Вазов отива да обядва в ресторант ,,България“, където на разходка са отишли Евгения Марс, съпругът и и редактора Никола Георгиев. Иван си търси маса и д-р Михаил Елмазов, съпругът на Евгения, любезно го кани на тяхната. Разговорът естествено се върти около литературните новости и поетът уж ,,случайно“ пита кой се крие зад псевдонима Евгения Марс. 28-годишната писателка си признава, че е тя, а Вазов отвръща, че много се радва да се срещне с колега. Срещите им зачестяват, като Иван и казва, че има безспорен талант. Съпругът на Евгения не е ревнив и дори кани поетът нагости.
Това е една от книгите на ,,Женичка“. Именувана е така, поради многото обвинения, че произведенията са дело именно на Вазов.
И до края на живота на ,,Патриарха“ Евгения Марс остава в сърцето му и той иска да прекара последните си мигове с нея.
