Старите историци от векове назад – и наши и чужди – считат балканските народи за стари, древни местни жители.
Версията, че днешните балкански народи са различни от античното население на Балканите е сравнително нова – от 18-19 в. Тя се появява сред западните историци.
Собствената си история ли учим?
Политиката на Великите сили от 18-19 в. – да изкарат балканските народи пришълци на Балканите, за да предявяват претенции върху земите ни – намира силно отражение в тяхната историография. Създават се множество щампи и предрасъдъци в подкрепа на тази версия. Чрез пресата те добиват популярност, а чрез балканските интелектуалци – възпитаници на тези страни и учили там – навлизат и у нас. Те и до днес се поддържат като догми от нашите историци и продължават да объркват историята ни.
МИТЪТ ЗА „ТРАКИТЕ“
Науката „тракология“ се появява през 20 в., създадена е от евреина Александър Фол и превърната в семейна наука от неговата фамилия.
Използваната дума „трак“ е гръцки изговор на името на едно от тракийските племена (вероятно травси или дерзики). В старогръцкият език тя добива значение на „варварин, чужденец“. Тя става обидно прозвище на гръцките пришълци за завареното балканско население. По значение е подобна на „гяурин“. Някои задават логичния въпрос, защо семейство Фол не е създало и наука „гяурология“ и защо не наричаме населението на Балканите през 15-19 век „гяури“.
МИТЪТ ЗА „СЛАВЯНИТЕ“
„Славяни“ е политическа категория, която се използва от 17 век – отначало сред хърватските интелектуалци – и се разпространява масово през 18 век. Означава желание за обединение на християните в Османската империя с цел независимост.
Отначало „славянската идея“ е използвана за пропаганда от Австро-Унгария срещу Османската империя.
През 18 век тя навлиза в Русия и там е развита от Петър І и от Екатерина Велика в национално понятие. С нейна помощ тези владетели изработват единна национална идея за многобройните народи на империята си – над 120 различни народности.
До 18 век никой източноевропеец няма понятие, че е „славянин“. Това е изкуствена идея, която се разпространява по пътя на обществената пропаганда.
Прозвищата „склавини“ и „словени“ в древността
Наименованието е древно. „Склавини“ е друго име на гетите – северните траки, според старите историци.
Едни го свързват с латинската дума за роби, други – с българската „слово“.
Според някои, византийското прозвище „склавини“ означава също и „еретици, нечестивци“.
Когато българските писатели от онези времена използват думата „словени“, те явно имат пред вид връзка с езика (слово) – хора, които са писмени на определен език. Езикът явно е старобългарският, писмеността е разпространената от Кирил и Методий. В онези времена хората са знаели, какво имат предвид, днес ни се поднасят спекулации.
Днес
Митът за „славянските народи“ се поддържа с примера за сродните езици на сърби, българи, руснаци, чехи, поляци и пр. Всъщност за повечето от тези народи има ясни сведения, че са били под българско културно влияние, а писмеността им е разпространена от български мисионери в различни периоди. Езикът на тази писменост е старобългарският. Реално групата „славянски езици“ би трябвало да се наричаБългарска група езици. За Източна и Средна Европа българският е това, което е латинският за романските езици (от португалски, през френски, до румънски). Но никой не говори за „романски народи“.
Спекулациите започват, когато руснаците наричат този език „славянски“, а по тях – и другите източноевропейски държави, които говорят на свои старобългарски диалекти – местни версии на българския език.
ПРЕУВЕЛИЧЕНИЕТО С „ВЕЛИКОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ“
За да сме пришълци, старото население на Балканите трябва да е изчезнало, а ние трябва да сме дошли отнякъде другаде. Тук в помощ на историците на Великите сили идва една догма – „Великото преселение на народите“ в периода 4-7 век. То може да има основания за Италия и други земи, където с падането на Римската империя, народите се разместват.
Във всички времена и почти навсякъде има разселвания на различни народи.
Но за Балканите няма определени данни старото население да е изчезнало през 4-6 в. Напротив – преди и след този период има пълна приемственост в традиции, фолклор, обичаи, език и пр.
