Панайот Хитов
Панайот Иванов Хитов (11 ноември 1830 – 22 февруари 1918) е български хайдутин, национален революционер и четнически войвода.
- Ранни години и семейство
Роден е на 11 ноември 1830 г. в град Сливен, в кв. „Ново село“, от майка Съба и баща Иван, който бил заможен скотовъдец. Освен помощта, която оказва на баща си заедно с брат си Христо на „Керемидената къшла“ (скалния масив „Сините камъни“ край Сливен), Панайот търгува с добитък, работи като касапин и бакалин.Оженва се през 1854 г. за Бойка Люцканова. Имат син – Стефан, починал на 4 години. След 12-годишен брак почива и съпругата. Жени се повторно през 1874 г. в Белград. От Екатерина Бранкович има двама сина – Симеон и Александър и дъщеря Ирина.
- Революционна дейност
През 1858 г. става хайдутин в четата на Георги Трънкин. Две години по-късно след смъртта на Георги Трънкин, Хитов е избран за войвода на четата. Неговата дружина е сред най-активните в Югоизточна България. При него хайдутстват Хаджи Димитър, Стоян Папазов, Дядо Желю. В периода 1864 – 1865 г. под въздействието на революционните идеи хайдушкият войвода Хитов започва да осмисля действията си като част от общонационалното освободително движение. Той поддържа писмена връзка с Георги Раковски. През 1864 година събира четници сред българите в Крагуевац, където са още войводите дядо Ильо Малашевски, Цеко Петков, Коста Димински, Иван Кулин, Дядо Жельо, Божил Бахов, Стаменко и други и от Белград се прехвърля в Берковско и Пиротско. Според плана на Раковски, изложен в „Привременен закон за народните и горски чети от 1867-лето“, Хитов е определен за главен български войвода.
- Чета на Панайот Хитов от 1867 г.
На 28 април 1867 г. ХитовпреминаваДунав с четаотоколо 30 душиприТутракан, междуселатаПожарево и Дунавец. Знаменосецначетата е ВасилЛевски. ПрипреминаваненаДунавсамудоставениоръжиячрезстария и уважаванотбългари и турципатриотДядоМощНиколаотселоМалъкПреславец. С четатасиХитовсеотправякъмСтарапланина и прекарваизвестновреме в районанаКотел и Сливен. Четатамунямазацелдавдигавъстание, а даосъществиреволюционенмарш, задаагитирабългарскотонаселение. Презавгуст 1867 г. заедносъссвоятачета и с четатанаФилипТотюХитовсеотправякъмСърбияпобилотонаСтарапланина.
- По-късна революционна дейност
След оттеглянето си в Сърбия Хитов живее в Белград като пенсионер на сръбското правителство. Става привърженик на идеята, че българското освободително движение трябва да се съюзи със сръбските действия срещу турците. В периода 1869 – 1871 г. Хитов излага своите възгледи пред Васил Левски, с когото води кореспонденция. Без да се вслушва в съветите на Апостола, през лятото на 1871 г. Хитов подписва договор с черногорския войвода Матанович за едновременно въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания. През април 1872 г. Хитов става член на БРЦК в Букурещ.След смъртта на Левски играе важна роля в комитета, макар и да продължава да живее в Белград. През август 1875 г. председателства събранието на БРЦК, взело решение за обявяването на Старозагорското въстание. Според плана Хитов трябва да предвожда чета, но това не се осъществява поради внушение на сръбското правителство. Поради същите причини не повежда чета и по време на Априлското въстание.
- След Освобождението
След Освобождението Хитов живее в Русе. Взема участие в движението за съединение на Източна Румелия с Княжество България и политическия живот. През 1885 г., по време на Съединението, събира доброволци и е началник на Сливенската волентирска кавалерия. На 6 септември 1885 г., възседнал бял кон, влиза в Сливенската префектура и принуждава властта да сдаде управлението доброволно. За това той бил в постоянен контакт със Стефан Стамболов, Константин Стоилов и Григор Начович. Същата година участва в Сръбско-българската война. През 1890 г. е избран за народен представител от Сливен в 6-тото Обикновено Народно събрание. Заради борбата му срещу режима на Стамболов е хвърлен в Русенския затвор.Към 1900 г. е член на местното македонско дружество. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Куртбунарското дружество.
- Памет
В Регионалния исторически музей на Русе се съхраняват предмети, принадлежали на Хитов или свързани с него – документи, оръжия, мебели. В Националния военноисторически музей в София се съхраняват оръжия, които Хитов използва по време на революционната си дейност. В Регионалния исторически музей на Сливен се съхранява сабята му. В град Русе от години тече инициатива за изграждане на музей на Хитов.
