Джуджицу е едно от най-древните бойни изкуства в света, известно повече от 2500 години. То възниква във феодална Япония като метод за самозащита срещувъоръжен и брониран противник, като защитаващият се е невъоръжен, или използва късо оръжие или подръчни материали.
Джуджицу включва хвърляния, захвати, ключове, задушаващи и ударни техники. Стилът се характеризира със своята комплексност – практикуващите го получават умения както за водене на схватка от дистанция (удари с ръце и крака), така и от клинч (хвърляния, подсечки) и на земя (граплинг, борба) . На японски език думата “джу” означава “меко” или “гъвкаво”. “Джу” използва силата на противника, за да надделее и по този начин прибавя неговата сила към своята собствена. „Джицу” означава изкуство, умение. На Български Джу Джицу може да се преведе като „Изкуство на мекотата”.
