Смъртоносно бойно изкуство, практикуващо се от племето хауса (Западна Африка), което се основава на техниката на бокса в Древен Египет. Главното оръжие в дамбе е юмрукът около който е навита една специфична корда. С тази корда, поставяща се на по-силната ръка, ударите са още по-болезнени. В миналото дамбе практикували най-вече животновъдите, които обикаляли със стадата си от село на село и демонстрирали бойната си техника. Интересна подробност за африканския стил е, че често преди битка участниците пушат марихуана

Това е модерно бойно изкуство, което води началото си от кръвожадното муай тай и се практикува от командосите от тайландската Кралска армия. Техниката му се основава на същите принципи, но все пак има няколко разлики.
Файтърите са обучени да атакуват без предупреждение, възможно най-бързо да повалят врага на земята и да завършат с фатален удар – крак или лакът в гръкляна. Именно за да се намали риска от нараняване, се атакува с твърда част от тялото (колена, лакти, глезени, ръце).

Самбото (на руски: самбо; САМооборона Без Оружия) е бойно изкуство, боен спорт и система за самозащита, разработена в Съветския съюз в резултат от синтеза на най-добрите техники от националните видове борби на републиките на СССР: грузински, таджикски, узбекски, киргизки и други, както и техники от джу-джуцу, джудо, айкидо, кендо, удари от английския бокс.
Думата самбо идва от първите букви на САМоотбрана Без Оръжие. През 1981 г. МОК признава борбата самбо за олимпийски вид спорт, но до ден днешен не е включен в олимпийската програма. Така много спортисти самбисти започват да се явяват на състезания по джудо.

Националния спорт на Тайланд е подобен на кикбокса, но за разлика от него се използват и удари под пояса, лакти и колена. Като повечето бойни изкуства не е много ясно кога е създадено. Придобива голяма популярност в Тайланд през късните 1800 г., но в последното деситилетие става известно по целия свят. като цяло състезанията са много подредени – бойците имат точна хореография и показват уважението си преди всеки двубой. Напоследък се фокусира върху оръжията на тялото, включващи юмруци, крака, пищяли, колена и много други за победа над опонента. Муай тай (muay thay) е полезно учейки трениращите как да използват почти всяка част от тялото си като оръжие

Кунг фу (kung fu) е китайско бойни изкуство, което се научава след дълги и трудни тренировки. То е едно от най-древните бойни изкуства на света. Китайския Жълт Император Хуангди, който сяда на трона през 2,698 преди Христа, разпространява кунг фу из цялата страна. Десетки хиляди форми на кунг фу съществуват от тогава до сега. То се изучава традиционно от монасите в Шаолин. Философията и моралът са на голяма почит от практикуващите го. Както повечето бойни изкуства кунг фу се фокусира и върху здравословните ползии и самозащита за всеки трениращ

Създадено в Япония в началото на 1900-те, последователите на айкидо (aikido) се научават как да използват силата на нападателите срещу самите тях. Трениращите се учат да не нараняват много тежко опонента си и да го обезоръжават, но без да го нараняват. Тренировката с оръжия заема значителна част в айкидото, като се учи защита срещу тояги, мечове и ножове. Създаделят му, Morihei Ueshiba, казва че за да успееш в айкидото трябва да си готов да посрещнеш 99% от атаката на съперника и да погледнеш опаността в очите

Карате (от японски: 空手) е бойно изкуство, възникнало на островите Рюкю в днешната японска префектура Окинава. То се развива на основата на местните техники те (手, буквално „ръка“) и китайското бойно изкуство кемпо.Карате е предимно ударно бойно изкуство, използващо удари с юмруци, колене и лакти, ритане и техники с отворена длан, макар че в някои стилове се прилагат също хващания, ключове, задържания и хвърляния.

Джудо (на японски: 柔道) е бойно изкуство и спорт, създадено в Япония през 1882 година от Кано Джигоро. Характернен за него е състезателния елемент, където целта е съперникът да бъде хвърлен или повален на земята, да бъде обездвижен или принуден да се предаде. Ударите с ръце, крака или оръжия също са част от джудо, но само от предварително уредените форми (ката), като се изключват от състезанията и свободната практика (рандори).