Помни ли българинът старите традиции и обичаи?
В днешно време Великден свързваме с трапезата, вкусните козунаци, шарените яйца, училищната ваканция…Но дали не забравяме старите си обичаи, които са съхранили родовата памет на народа ни досега, сплотявали са го и са ни правили по–добри един към друг?
Имало едно време…- така започва историята за българските великденски обичаи, които сме изгубили някъде във времето…В миналото едни от най-почитаните празници били християнските, а днес сме съхранили само една малка част от тях, изгубили сме се сред символите между старото и новото, родното и чуждото…
Великден, Гергьовден са празници, които се свързват с обновлението и новия жизнен цикъл. В миналото по време на тези празници се изпълнявали ритуали за здраве и благополучие.
Традиция е на Великден да се шарят, изрисуват яйца, борбата с тях и избора на най-здравото яйце – борецът. Този обичай пазим с интерес и до днес. Но много други сме забравили… Някога върху обредния хляб се слагало по едно червено яйце за всеки член на семейството и едно бяло за къщата. Черупките на изядените вече яйца пък били поставяни по портата на дома, за да го пазят от болести. В днешно време са изчезнали и моминските обичаи, в които моми и ергени търкаляли един към друг червени яйца и всеки ден от светлата седмица играели хора…
А защо всъщност традициите трябва да бъдат уважавани и помнени от нас? За мен традициите и обичаите на един народ са неговото богатство, те са тези, които го правят уникален и неповторим, придават му интересни нюанси, красота и поетика. В тях се съхраняват историята и родовата памет, истинските ценности в живота. Традициите възпитават и сплотяват, правят ни по-добри един към друг. Те трябва да се пазят и предават на бъдещите поколения. Светът днес е променен, променени сме и ние…живеем в един свят на индивидуалисти, загърбваме общото и не се замисляме за него. Въпреки всичко аз вярвам, че промяна е възможна. Необходими са усилия и желание. Е, надявам се със следващите си публикации да успея да предам и на вас любовта, която аз открих към българското!
