Устремени по финалната права към съзряването ни като личности…
Вълнение, любопитство, нетърпение. Такива чувства са ни обзели, подготвяйки ни за реалния живот, за отговорностите, които всеки от нас, вече зрял човек, трябва да поеме… Предстои ни да преминем през последната година от средното си образование и да завършим един важен, основен период в изграждането ни като личности, а именно 12 (дванайсети) клас.
Дванайсети клас е година, изпълнена с безброй трепети, която всички очакваме още от деца. Мечтаем си за красивите бални костюми, за танците, за приятните емоции, без да подозираме, че всъщност това е решаваща година в нашия живот.
Неслучайно казват, че образованието е важно – то ни учи да мислим, да творим, възпитава ни и ни обогатява, подготвяйки ни за живота на възрастните. Но защо всъщност е толкова вълнуваща тази така важна година ?
Отговорът сякаш е съвсем простичък… Та ние сме съвсем близо до мечтите си. Тези, които сме откривали в продължение на 12 години, разширявайки кръгозора си, и тези, към които сме се стремили. Сега остава и последната крачка – да направим този отговорен и важен за нас избор – как да развием интересите си, следвайки мечтите си, така че да бъдем полезни на обществото в бъдеще.
Това е годината и на една раздяла. Раздяла с училищните тревоги, трудности, проблеми. Но и раздяла с важни в живота ни хора – учителите, които през всички тези години са ни изграждали като личности с всеотдайност и професионализъм, които са направили училището наш дом и са ни подготвяли за очакващите ни по-сложни битки.
Но тази раздяла отваря нова страница в живота ни. Получили ориентири, които да следваме, намерили смисъла на думи като « знание », «приятелство », « взаимопомощ », превърнали се в ХОРА, ние поемаме в нова за нас посока. Смело, с мъдрост и достойнство, вървим по пътя на развиването на способностите си. Устремени сме към житейската си реализация – венец на всичко това, чието начало сме поставили през тези дванадесет години…
Хрисиана Транчева
