Официални празници през месец май и старите български традиции свързани с тях

Официални празници: 1 май, 6 май, 24 май

1 май

На 1 май голяма част от света отбелязва Деня на труда и на международната работническа солидарност. Денят е един от официалните празници в България. Историята му се свързва с международното социалистическо движение през 19 в. и работническите протести за зачитане на социалните права.

Но в стария български календар на 1 май българите чествали празника Йеремия (наричан още Еремия, Ермия, Ирмия, Ирминден или Змийският ден). Това бил ден, изпълнен с обреди, предпазващи от змии. В Народните представи царят на змиите излизал от своето леговище на Йеремия – първият ден от месец май. Старите хора казват, че на този ден не трябва да се върши полска работа, за да не те ухапе змия през лятото.

Сутринта на празника стопанката на дома, заедно с другите жени в къщата – снахи, дъщери и децата вземат маши, ръжени и тенекии, чукат с тях и обикалят двора от „изгряло слънце“ към „залез“, като викат: „Бягайте змии и гущери, че днеска е Еремия! Ще ви връзва с ремъци, ще ви дере с кремъци!“ Жените влизат в зимника, обхождат кошарите, обора и хармана и вярват, че през лятото нито една гадина няма да ги полази.
В някои селища на тоя ден извършват обреда „гонене на змей“. Хората вярват, че ако в селото има змей, той спира облаците и не вали дъжд. Затова мъжете устройват изгонване. Това става нощно време, когато няколко мъже, съблечени „дибидюс голи“, въоръжени със сопи, започват от източния край на селището и завършват в западния, като мушкат и удрят навред, за да изгонят скрилия се змей. След обхождането на селото мъжете вкупом се изкъпват в течаща вода и вярват, че дъждът вече няма да заобикаля тяхното селище.

На Зъмски ден, моми и ергени тъпчат с боси нозе кал за глинени съдове. А като привършат, отиват в полето да берат див чесън, който носят в къщи, за да ги пази от зли магии и змийски погледи. В земите по долното течение на река Тунджа хората на тоя ден сеят зелето и наричат: “ както се свиват змиите, тъй да се свиват и зелките“, за да станат стегнати и здрави.

В някои родопски селища, този ден, наричан Ирминден, се почита за опазване от вълци, затова ловците в този ден хващат малки вълчета от леговищата им, развеждат ги от къща в къща, а стопаните ги даряват с вълна, брашно, стар боб и дребни пари. В някои селища правят и каркъм – стригане на овцете, която завършва с обща трапеза за овчарите.

6 май

Празникът Гергьовден (6 май) води своето начало от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите, и с тяхното първо задояване. „Георгиус“ идва от старогръцки и значи „земеделец“. В Източна България вечерта преди празника младите обикалят нивите, за да прогонят житомамниците, после играят три леви хора, „къпят се в роса“ за здраве, берат крушови клончета и коприва, с които кичат вратите на дома, хамбара, зимника, обора и кошарата, палят свещици и по три глътки „мълчана вода“ пият – за лек.

За празника месят най-различни хлябове – кръсташки, овчарки, колаци и кравайчета или специален кравай за Св. Георги, който се прави от невястата на дома. Той е кръгъл по форма и отгоре полага кръст от тестени пръчици, чиито краища са завити. В средата на кръста се слага малка топчица от тесто, обкръжена с тестян венец. Между стените на кръста има положени четири кравайчета, а кръста е обкръжен с “ несклопена ограда “ – полукръг от тесто, назъбчен с огрибката.

Стопанинът коли и гергьовденското агне, разбира се, след като го захрани обредно и закичи с гергьовденски венец – от черничева пръчка и коприва, увити с червен конец. „Къносва“ на кръст лицата на децата с кръвта, за да са здрави и зли очи да не ги урочасат. А костите на изяденото агне заравят в мравуняк, за да се множат овцете както мравките. След празничните трапези цялото селище се събира на хорището, където младите се теглят на кантар, люлеят се на люлки за здраве и играят ситни, скокливи хора, за да се множат животните и да расте нависоко житото.

Празникът е известен още с имената Гергювден, Гергевден, Гюрговден, Джурджовдън – чества се в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата. В народния празничен календар, култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която засяга всички страни от живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богат и щастлив живот.

Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаи, свързани със земеделието и обредни практики за осигуряване на здраве и благополучие. В пролетната нощ преди празника моми и девойки събират по полето цветя и билки, с които се захранват обредно овцете и добитъкът. От тях се правят три венеца: за овцата, която ще се издои първа, за агнето, което ще бъде дадено в дар на светеца, и за съда с млякото. С пролетна зеленина се окичват домът, кошарите, стопанските постройки, съдовете.

Преди разсъмване овчарите изкарват стадото (след като са отлъчили приплода) на паша за кратко време. Когато се върнат след изгрева на слънцето се извършва обредно доене на овцете. На Гергьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител. Приготвя се общоселска трапеза, която се прави “на зелено” в църковния двор, край селото (на оброчище, кръст, манастир и пр.), край кошарите. Освен печеното агне тук се носят и други обредни храни.

Особено място на трапезата заема обредният ГЕРГЬОВДЕНСКИ ХЛЯБ. От осветената трапеза всяка жена раздава от всичко донесено от нея. По време на храненето се извършват интересни обредни практики.

В Източна България младите булки стоят прави край трапезата, за “да стават високи конопите”.После хукват да бягат, а децата ги замерват с трохи хляб за плодородие. На други места замерват младоженците с бучки сирене за плодовитост. Около трапезата и цял ден се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче. За здраве всички се теглят на кантар и се люлеят на люлки. Със същата цел рано сутринта на празника здрави и болни се търкалят в росна трева или нива. За бъдещото плодородие на нивите всеки стопанин сутринта на празника отива на своя нива, обикаля я и заравя в средата великденско червено яйце.

На места в Западна България палят на нивата от сламата, върху която е била подредена трапезата на Бъдни вечер. Според нар. вярване Гергьовден е един от празниците, на които чрез магии за обиране може да се вземе плода на нивите и млякото на добитъка. За предпазване стопаните слагат от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъкът, като се връща от паша. На другия ден солта се слага в храната на животните. Не се дава назаем сол и подкваса за мляко, за да не се правят магии с тях.

В някои райони момите гадаят за бъдещата си женитба (ЛАДУВАНЕ). На другия ден след Гергьовден (наричан Разпус, Ранополия, Рани-поле) се подновяват старите и се сключват новите договори между калфи, чираци, овчари, козари, говедари, слуги и техните наематели.

Свети Великомъченик Георги Победоносец е почитан и славен и от християни, и от мюсюлмани. Според утвърденото от църквата житие на светеца, Георги се ражда в Кападокия (Мала Азия). С блестящо за времето си образование, едва 20-годишен, той получава висока военна титла, като талантлив пълководец. Син на богати родители-християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен в 288 г. по времето на император Диоклетиан (284-305). Георги се превръща в образец на “идеалния воин-християнин” и светец-покровител на войната и войската. Народните поверия и легенди приписват на св. Георги и ролята на змееборец и драконоборец. Именно този момент от битието на св. Георги е наложен от иконографията – ликът на Змеебореца и Драконобореца светец.

24 Май

24 май е денят, в който всеки българин може да се гордее, че е горд потомък на нация, заемаща стратегическо място в историята на Европа. Той е символ на достойнство, традиция и духовност. 24 май, може би най-светлият, най-съкровеният български празник – денят на светите братя Кирил и Методий. Отново изправяме, изпъваме снага с респект, гордост и самочувствие пред богатото културно-историческо наследство, което имаме.

Светският празник за св.св.Кирил и Методий, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя. Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в „Христоматия славянского язъка“ от 1852г. на Неофит Рилски.

През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. На следващата година, 1858г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.

В словото си, произнесено по случай 24 май 2003 година пред Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, акад. И. Юхновски обаче разказва за сборник с арменски пътеписи от 1813 г., в който е открито описание от един свещеник, свидетелстващ, че на 22 май 1803 г. го завели в Шумен “на празник на писмеността на българите” и той видял “как те пели тъжни песни и после играли хоро”. Така сега знаем, че първото известно ни светско честване на Кирил и Методий у нас е точно от преди повече от 200 години. Това е най-дълго честваният празник в държавата ни.

В средата на ХІХ век празникът се чествал и в Русия, и в България, във връзка със започналата борба за църковна независимост. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава възниква и идеята за празничен химн. В Русе, през 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна „Върви народе възродени“. През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.

С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, се чества на един ден – 24 май. След 1969 г. се прави разделяне на църковния от светския календар и затова днес имаме два празника – църковен (11 май) и светски (24 май). Денят на св.св.Кирил и Методий е един от първите официални празници на възродената българска държава, превърнал се в празник на цялостния духовен живот и днес, в светлината на традицията, празникът 24-ти май обединява минало и бъдеще, за да обогати настоящето.

За официален празник 24 май е обявен с решение на 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г.

Как да премахнете тази реклама?